ОБРЪЩЕНИЕ към Правителство и Парламент

                                                               ОБРЪЩЕНИЕ

към Правителство и Парламент

                                                             Относно: незабавното влизане в Еврозоната

 Уважаеми дами и господа управляващи и депутатстващи,

 Моля да не замъглявате главите на населението със захаросани твърдения за предимствата от незабавното приемане на Република България в Еврозоната, а отговорете на населението на следните въпроси.

          - Ще може ли да се предоставят субсидии и помощи на социално и енергийно бедни, на общини, за финансово подпомагане реикономизирането на изостанали региони, без да се иска разрешение от Европейската централна банка (ЕЦБ) и без това да засяга програмите на развитие на отделните министерства?

Основание за безпокойство е фактът, че решаването на  изброените действия са задължителни за Правителството, за да обезпечи благоденствието на населението и е свързано с пускане в обръщение на допълнителна парична маса. А на Република България е отнето правото да печати банкноти (както съществува днес с българския лев). Следва, че вариантът е да се иска разрешение за кредити от ЕЦБ, за които няма гаранция, че ще ни бъдат отпуснати. Ако не се предоставят или се отложат във времето, защото ЕЦБ е на загуба за 2024 г. от 7,9 млрд. евро и за 2023 г. 1,3 млрд. евро, населението в България ще трябва да бедства. https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2025/html/ecb.pr250220~eca25e4e21.en.html.

                Допълнително трябва да се вземе под внимание, че стрес тестът на ЕС прогнозира банкови загуби от 630 милиарда евро от климатични и макро шокове. https://www.thebanker.com/content/2c9bda3d-6abd-56fc-b737-0c68672be180. Според този тест пазарния риск експозицията на държавните заеми и облигации представляват 67,8% от загубите от пазарен риск при базовия сценарий, 71% при първия неблагоприятен сценарий и 77,5% при втория неблагоприятен сценарий.

Тук трябва да се добавят планираните от фон дер Лайен разходи от 800 млрд. евро за въоръжаване, 200 млрд. за изкуствен интелект и допълнителни кредити за някои страни от Еврозоната. Ако ЕЦБ се съгласи, за да няма социално напрежение, то се заражда гръцкия сценарий.

 

- Как ще гарантирате, че най-бедната страна няма да бъде принудена да взема кредити, за да спасява държави на Еврозоната, които са нарушили критериите от Маастрихт за дълг към брутен вътрешен продукт? Държави, които са си осигурявали охолен живот като са увеличавали своя дълг и сега ще трябва да бъдат спасявани. Решението на ЕК за задължение тези страни да се върнат към тези критерии до 2070 г. граничи с фантазия, защото и за 2025 г. тези държави продължават да взимат заеми в големи размери.

- Как се гарантира стабилността на еврото, след като Еврото се понижи на 3.01.т.г. с 0,9% спрямо щатския долар, достигайки 1,02, най-ниското си ниво от 21 ноември 2022 г.и пика от 1,12 през 2024. https://www.euronews.com/business/2025/01/03/euro-falls-to-its-lowest-level-in-two-years-against-the-dollar. Общото обезценяване на еврото от 1999 г. досега е 20%.

Стабилността на еврото е поставена на изпитание. Последните анализи на Morgan Stanley прогнозират значително обезценяване на общата европейска валута спрямо щатския долар.

В допълнение към предизвикателствата на паричната политика, политическата ситуация в Европа също допринася за несигурността. Геополитическото напрежение, особено продължаващите конфликти с Русия, оказват отрицателно въздействие върху икономическата стабилност на региона. Вътрешните конфликти в рамките на Европейския съюз и несигурността по отношение на бъдещото политическо развитие също изострят ситуацията. Тази комбинация от икономически и политически рискове прави еврото особено уязвимо на колебания и затруднява стабилизирането на валутата в дългосрочен план. За инвеститорите това означава, че валутните рискове стават все по-сериозни и трябва да се обмислят алтернативни инвестиционни стратегии, за да се избегнат загуби на активи. https://www.deutsches-edelsteinhaus.com/en/the-devaluation-of-the-euro-continues-risks-and-options-for-investors/Това е валидно за българските фирми и българския пазар, ако сме приели еврото. Дори да ходиш по улицата има риск  да се спънеш, само при влизането в Еврозоната няма рискове?

От речта на Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ пред Hutchins Center on Fiscal & Monetary Policy към Brookings Institution,Вашингтон, окръг Колумбия, 8 февруари 2024 г

ЕЦБ е изправена пред трудно балансиране. Планираните намаления на лихвените проценти имат за цел да подкрепят икономическия растеж, но в същото време те носят риск от допълнително подхранване на инфлацията и допълнително отслабване на еврото. По-слабата валута може да стимулира износа в краткосрочен план, но ползите се неутрализират от нарастващите разходи за внос, особено за енергия, и намаляващата покупателна способност на потребителите. Следователно ЕЦБ е изправена пред дилема, която трудно може да бъде разрешена без негативни последици.

Експанзионистичната парична политика на ЕЦБ идва и в контекста на като цяло отслабваща европейска икономика. Много страни членки се борят с нисък растеж и висока безработица. Тази икономическа слабост затруднява поддържането на валутата стабилна. Въпреки че намаляването на лихвените проценти може да улесни отпускането на заеми, те носят риск еврото да загуби още повече стойност – с дълбоки последици за европейските пазари и потребителите.

В допълнение към предизвикателствата на паричната политика, политическата ситуация в Европа също допринася за несигурността. Геополитическото напрежение, особено продължаващите конфликти с Русия, оказват отрицателно въздействие върху икономическата стабилност на региона. Вътрешните конфликти в рамките на Европейския съюз и несигурността по отношение на бъдещото политическо развитие също изострят ситуацията. Тази комбинация от икономически и политически рискове прави еврото особено уязвимо на колебания и затруднява стабилизирането на валутата в дългосрочен план. За инвеститорите това означава, че валутните рискове стават все по-сериозни и трябва да се обмислят алтернативни инвестиционни стратегии, за да се избегнат загуби на активи. https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2024/html/ecb.sp240208~e775b07928.en.html

Докато девалвацията на еврото може да донесе определени икономически предимства, особено за ориентираните към износа икономики в еврозоната, тя също така би представлявала значителни рискове. Нарастващата инфлация, изтичането на капитали, различните ефекти в държавите-членки и потенциалните политически напрежения могат да компенсират краткосрочните ползи от по-слабото евро. Освен това една девалвация би имала дълбоки последици върху глобалната икономика, оказвайки влияние върху търговските баланси, финансовите пазари и стойността на други валути.

Като се имат предвид тези сложности, всеки ход на ЕС или ЕЦБ за обезценяване на еврото ще изисква внимателно разглеждане както на непосредствените, така и на дългосрочните въздействия. Предизвикателствата, породени от потенциална девалвация, подчертават значението на поддържането на стабилни икономически политики, които могат да насърчат растежа и стабилността, без да се разчита на драстични валутни корекции. В крайна сметка последиците от обезценяването на еврото няма да бъдат ограничени до Европа, а ще имат широкообхватни ефекти в цялата световна финансова система. https://www.mydayfinance.com/archives/24326.

Следва изводът, че с влизането на България в Еврозоната всички активи на държавата, частните фирми и спестяванията на населението ще се обезценят. Затова са загрижени в Европа, само в България не се споделя тази загриженост и опасност.

Вие управляващи и депутатстващи трябва да отговорите защо точно сега се иска да влезе България в Еврозоната. При така описаната ситуация и перспектива дори от самата ЕЦБ това бързане поражда силни подозрения. Или има поети и скрити от населението ангажименти за предоставяне на валутния резерв на БНБ под управлението на ЕЦБ, за продажба на последните остатъци български активи като земя, вода на безценица на чужди интереси, за още по-силно обедняване на населението и обезлюдяването на България, за да се настанят други народи, с което да се отвори път към заличаване на България от картата на света? Може би затова се крие ако е направен или въобще не е направен от БНБ и МФ до 31 юли 2022 г. и приет от Парламента анализ за последствията –позитиви и негативи от приемането на България в Еврозоната, съгласно решенията на парламентарната комисия по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на Европейския съюз. Залъгват населението с второстепенни въпроси и отговори.

Дами и господа управляващи и депутстващи, вие трябва сами за себе си да потърсите отговори на поставените още през миналата година (8.09.2024) отворени въпроси, за това как ще се управлява България след влизането в Еврозоната. https://pogled.info/bulgarski/dalzhimi-otgovori-ot-etsb-evrokomisiyata-mf-i-bnb-vav-vrazka-s-priemaneto-na-evroto-i-priemaneto-na-balgariya-v-evrozonata.173182 Не ви ли гризе съвестта, че може да станете формални изпълнители на разпорежданията на европейските чиновници, които не сте избирали и чиито решения не можете да обжалвате. Защо нямате доблест да споделите с българския народ и рисковете от влизането в Еврозоната в този момент и дори какво ще предприемете за намаляване влиянието на тези рискове.

Защо не поискате от ЕЦБ и ЕК да ви удостоверят правата, които ще имате след влизането на България в Еврозоната и това да ви бъде индулгенция за приетото решение.

Защо не водите открита дискусия за меда и жилото от влизането на бедна и неподготвена България в Еврозоната. Медийната кампания се доближава до манипулация на обществото, а не за разкриване и доказване на истината.

Все пак подписалите 171 депутати декларацията, приета от Парламента са налице и може да им бъде потърсена всякаква отговорност при влошаване на ситуацията в България след евентуално приемане на България в Еврозоната в този момент.

Бягството от отговорност е погубило цели цивилизации и все още имате време да докажете, че не искате да погубите България! Възмездието винаги идва навреме и не може да се избяга от него.

 

20.05.2025 г.

                                                      Поч.проф. д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/svetoven/evropa/ne-zamaglyavaite-glavite-ni-sas-zaharosani-tvardeniya-za-predimstvata-v-evrozonata.181843

Коментар върху въпросите и отговорите от БНБ относно приемането на еврото

 

Коментар върху въпросите и отговорите от БНБ относно приемането на еврото

 

Въпрос	Обяснение от БНБ	Каква е истината
1. Как се провеждат гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ?	Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, освен когато не се изисква 2/3 от гласовете за вземане на решение. За провеждане на гласуване в Управителния съвет е необходим кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация.	Подвеждащ отговор Съгласно чл. 10.2 от Устава на ЕЦБ От датата, на която броят на управителите достигне 22, (днес страните са 20, а с България стават 21)  управителите ще бъдат разпределени в три групи: - първата група ще бъде съставена от петимата управители, които се класират най-високо въз основа на техният дял в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени в държавите членки от еврозоната; - втората група ще бъде съставена от половината от общия брой на управителите. Тази група се състои от управителите на НЦБ на държавите-членки, заемащи следващите позиции в класацията въз основа на горните критерии; - третата група ще бъде съставена от всички останали губернатори. Четири права на глас ще бъдат дадени на първата група, осем на втората и три на третата.
2. На какъв принцип са разпределени управителите на национални банки в тези две групи за взимане на решения?	Управителите са разпределени в двете групи според дела на държавата членка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите членки, чиято парична единица е еврото. Първата група – в нея влизат Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия – се състои от петима управители, а втората – от управителите на останалите НЦБ.	Подвеждащ отговор Поради това, че делът на България в БВП на Еврозоната е около 0,8%, то мястото й ще бъде в третата група. Освен Дания всички останалите 6 страни са длъжни да се присъединят към Еврозоната и въпрос на време е броят на управителите да стане 22. При влизане в един финансов капан трябва да се мисли за бъдещето. А то се крие от населението! Да не поставим в ролята на мишката, която мисли само за сиренцето.
3. Колко често всеки един от управителите на централна банка от еврозоната участва във взимането на решения в съответните групи?	Изследване на ЕЦБ показва, че при 21 управителя честотата на гласуване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – почти 70%.	Подвеждащ отговор Това означава, че тя много рядко ще бъде канена да гласува като се прилага ротационния принцип, но решенията ще се изпълняват безпрекословно. Също така не е посочено по кои проблеми ще бъде канен управителя на БНБ. И какво право ще имаме да реагираме ако приетото решение няма да бъде изгодно за България?
4. Какво значение има в момента паричната политика на ЕЦБ за благосъстоянието на гражданите в България? А след въвеждане на еврото?	След въвеждането на еврото, влиянието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми. Това може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност.	Подвеждащ отговор Вярно е само твърдението, че влиянието на паричната политика на ЕЦБ ще бъде по-пряко.  В последния си преглед на финансовата стабилност от ноември 2024 г. ЕЦБ предупреждава: „Повишените нива на дълга и високите бюджетни дефицити, съчетани със слаб дългосрочен потенциал за растеж, увеличават риска фискалното отклонение да разпали отново опасенията на пазара относно устойчивостта на държавния дълг“ Забелязва ли БНБ тези прогнози и какво й е становището?
5. Какво ще се промени по отношение на паричната политика в България след членството ни в еврозоната?	След като България стане част от еврозоната, ще бъде под прякото влияние на монетарната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е голяма промяна, тъй като в условията на паричен съвет способността за самостоятелни действия вече е силно ограничена. Това означава, че ЕЦБ ще определя лихвените проценти и други парични инструменти, които ще оказват пряко влияние върху кредитирането, спестяванията и инвестициите в страната.	Правителството ще бъде подвластно на ЕЦБ при провеждане на собствена индустриална, фискална и социална политика. Относително вярно е, че България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да помогне в случай на икономически кризи. Въвеждането на глагола „може“ означава, че всичко ще  зависи от благоволението, възможностите и състоянието на ЕЦБ.
6. Πpи зaмянaтa нa лeвa c eвpo cтoĸитe и ycлyгитe щe пocĸъпнaт ли двoйнo?	Замяната на лева с еврото няма да доведе до двойно поскъпване на стоките и услугите.	Подвеждащ отговор Анализ на ЕКИП показва, че: „ че досега цените в Хърватия са нараснали повече, отколкото в България – съответно с 1.47 и 2.63 процентни пункта по отношение на общия инфлационен индекс. При базисната инфлация разликата достига 3.52 процентни пункта, а при услугите разликата достига цели 9.03 процентни пункта (това са по-високите цени, натрупани досега в Хърватия в сравнение с България). Накрая количествено е изчислена относителната инфлационна „цена” (т.е. загуба), която населението и фирмите в България биха платили до днес, ако България беше приела еврото заедно с Хърватия. Една дори съвсем консервативна оценка разкрива, че съответните загуби на спестяванията биха достигнали до цели 6.7 млрд. лева за периода само до август 2024 г. https://ekipbg.com/euro-inflation-croatia/
7. По какъв курс ще се обменят левовете в евро след въвеждането на еврото в България?	Зaмянaтa нa лeвa c eвpo ще стане пo ceгaшния ĸypc 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Ангажиментът на българските власти страната ни да се присъедини към еврозоната единствено със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет през месец май 2022 г., така и в Решението на Народното събрание от 27 октомври 2022 г.	Няма отговор В условията на ЕЦБ е записано: “Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“  Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: “Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел. автора) интерес.“ В тази връзка буди силно съмнение, че ЕЦБ в Становището си в отговор за Писмо на БНБ за съгласуване на Закона за нея след приемането на България не реагира на бъдещия обменен курс. Навярно затова в Закона за БНБ и Закона за въвеждане на еврото не е записан изрично обменен курс 1,95 лева за 1 евро. Не е ясно каква сила има решението на парламента за този курс от 27 октомври 2022 г. и защо това решение не е отразено в гореупоменатите закони?
8. Какви са ползите от еврото?	Еврото предлага много ползи за гражданите, фирмите и икономиките на държавите, които го използват. Някои от тях са: • лесно сравняване на цените между държавите-членки на еврозоната, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите; • ценова стабилност; • възможност за фирмите по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света; • повишаване на икономическата стабилност и растежа; • по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари; • по-голямо влияние в световната икономика чрез използването на втората в света резервна валута; • осезаем символ на европейската идентичност.	Подвеждащи отговори - и днес цените се сравняват и са по-високи за потребителите в България с обяснение-по малък пазар;   - виж т.6 Хърватия;   - не са ясни гаранции за това при пазарна икономика;   - стабилност и растеж се постига чрез национална политика-досега България е на последно място в ЕС; - няма доказателства, а при растящите дългове на страните от еврозоната това е химера;   - това е вярно, но относително, защото  еврото губи почти 26% като резервна валута  от 2010 г. до днес;   - не е ли по-добре българска идентичност? С кое трябва да се гордеем, че сме българи или европейци без родина и държава?
9. Защо няма въпроси отговори за потенциални рискове или известният и приложим за всякакви проекти SWOT анализ?	?   ?             ?               ?	- Ако няма рискове защо 7 страни от ЕС се въздържат от еврото? Чехия и Полша официално отложиха преговори за еврозоната. - Защо не се оценяват рискове за България от растежа на дълга на ЕС, който по прогнози на ЕП от 14.11.2024  ще нарасне до 612 млрд. евро, без да се отчита новата инициатива на ЕК за 800 млрд. за превъоръжаване+200 млрд. евро за изкуствен интелект+3,5 млрд. евро за Украйна +500 млрд. евро за инвестиции в инфраструктурата за следващите 10 години в Германия и т.н. - защо не се обсъжда твърдението на анализаторите а iBanFirst (регулирана платежна институция, упълномощена да работи в целия Европейски съюз), които препоръчват на българските компании да предприемат мерки за защита от валутния риск, за да запазят конкурентоспособността си на международните пазари. https://manager.bg/%D1%84%D0%B8%D0% BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8/4-tendencii-na-valutnia-pazar-koito-ste-vazdeistvat-na-svetovnata-ikonomika-i-u-nas - от това, че няма да отпечатваме банкноти няма ли бюджета да губи около 2,2% от БВП-около 2,7 млрд. лева? Т.н. сеньораж е печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията.  https://blitz.bg/ikonomika/ekspert-ocherta-plyusovete-i-minusite-ot-vlizaneto-na-blgariya-v-evrozonata_news761948.html
10. Защо не  се анализира влиянието върху българската икономика от въвеждане на ифровото евро?	?	Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува на 2.12.2024 г. своя втори доклад за напредъка на подготвителната фаза на цифрово евро, която стартира на 1 ноември 2023 г. и полага основите за потенциалното емитиране на цифрово евро. Цифровото евро, известно още като Е-Еuro или D€, е прието като проект от Европейската централна банка (ЕЦБ) още през юли 2021 г. https://www.dw.com/bg/evropa-iska-da-vvede-cifrovo-evro-kakvo-predstavlava-to/a-71380945 Успоредно с това ЕЦБ покани в търг през януари избрани оференти-потенциални доставчици на цифрови еврокомпоненти и свързани услуги. Резултатът трябва да бъде финализиран през 2025 г. Целта на Кристин Лагард е да стартира цифровото евро през октомври 2025 г.7 От друга страна, ЕЦБ настоява цифровото евро да стане „задължително законно платежно средство“. Това означава, че практически никой доставчик не може да откаже приемането му“. Финансовата система скоро ще наподобява устройството на страните от бившия Източен блок, които се характеризират с държавна собственост, централизирано управление и контрол, липса на пазарни финансови институции и строго регулиране на кредита.“ Цифровото евро не е стъпка към финансови иновации, а стъпка назад към централизиран контрол и всички рискове, които това носи. https://www.ccn.com/education/crypto/does-digital-euro-put-privacy-at-risk-patrick-schueffel-reveals-hidden-concerns/ Цифровото евро е начин за контрол за всеки жител за неговите приходи и разходи. Това означава, че всеки момент ЕЦБ директно или чрез БНБ да спре достъпа до неговите авоари. Край на парите в брой.

 

Изводи и заключение:

- Неразбираем е подходът от БНБ да поднесе информация за въвеждане на еврото като за хора без никакви познания в икономиката и обществото.¹ Вместо да реагира на различните мнения в масмедиите по темата „Еврозона“ ни се поднасят подвеждащи отговори като се игнорират на по-важни и базови въпроси. В света се разгаря нов ,по-висш етап на търговската война, започната със санкциите срещу Русия. Военни конфликти не стихват в Украйна, Газа, Либия, Йемен, Сирия. Няма нито една дума, респ. въпрос и отговор как тази международна обстановка ще повлияе на еврозоната, към която се стреми Правителството на България. Реалните рискове са признати официално от ЕЦБ от февруари 2025.¹ Само за БНБ те не съществуват!

През м. март 2025 г. отново Парламентарната комисия по икономически и политически въпроси към Европейския парламент публикува изследване за рисковете за еврозоната по отношение долара. „Ако се сблъскате с видовете сценарии, посочени по-горе, ключовият въпрос, пред който са изправени европейските политици би било как да се намери правилният баланс между различните цели. Особено във втория и трети сценарии по-горе, напрежение и компромиси могат да възникнат между икономически и политически цели, като както и между ценова стабилност и по-широки икономически цели. Освен това, свързан въпрос е дали твърдата политика на обменния курс може да се счита за независим и устойчив инструмент на политиката.“²

Това е обида и дори престъпление, защото може да се разглежда като манипулиране и заблуждаване на обществото при вземане на съдбоносни решения за бъдещето на страната;

- Сега ЕЦБ си е поставила целта да върне нивата на дълга на страните от еврозоната до 60% до 2070 г. За да постигнат това, страните ще трябва да спестят средно допълнително 2% от своя БВП. Реална е опасността и България да бъде включена в постигането на тази цел и за сметка на и изпреварващото си развитие, за да достигне поне 50% от стандарта на живот на Европейския съюз.

- Няма нито един въпрос и отговор как участието на България в Еврозоната ще се отрази на възможностите на управлението на държавата да провежда самостоятелна финансова, социална, инвестиционна, търговска политика без да иска съгласуване с ЕЦБ. Това само потвърждава съмнението, че България ще влезе в един финансов капан, в който страната ще бъде финансов донор на политиките на ЕК и ЕЦБ за сметка на глада и мизерията на българския народ. Няма отговор на въпроса защо не може да се напуска еврозоната, както може да се напусне Европейския съюз. Не е ли това подход за налагане на финансова диктатура? Сякаш става по-лошо от времето на преводната рубла?

- Делът на Европейския съюз в глобалния брутен вътрешен продукт въз основа на паритета на покупателната способност намалява стабилно от в 15,27% в 2019 г. до 13,19 в 2029 г.^3,4 В началото на 2010 г. еврото представляваше 27% от световните валутни резерви, а в края на 2024 г. този дял е 20,2%.⁵ Търговският дефицит за м. януари 2025 г. на еврозоната е 5411.30 млн. евро.⁶ Това е около 1,3% от   стокоообмена на еврозоната, но при откритата търговска политика от САЩ и митата към еврозоната възниква опасността от намаляване на възможностите на икономиката на зоната да погасява нови дългове. Основание за това е, че програмата за съвместен дълг на Комисията от 300 милиарда евро за спасяване на икономиката на ЕС след пандемията от Covid е готова за изплащане от 2028 г. Без нов план това може да отнеме огромна част–между 15 % и 20 %, според оценките на Комисията–от разходната способност на блока.⁸

С тези ли данни ни привлича Еврозоната? Не рискуваме ли бъдещето на България като финансова и икономическа независимост и паричен суверенитет?

 

Информационни източници:

1.      Българска народна банка,

https://www.bnb.bg/AboutUs/PressOffice/POAccessionToTheEuroArea/POAEFIQuestionsAndAnswers/index.htm

2.      Euro Area Risks Amid US Protectionism,

https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2025/764186/ECTI_STU(2025)764186_EN.pdf

3. Economic Bulletin Issue 2, 2025, https://www.ecb.europa.eu/press/economic-bulletin/html/eb202502.en.html

4. European Union - share in the global GDP adjusted for purchasing power 2029 | Statista, https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/#:~:text=This%20statistic%20shows%20the%20share%20of%20the%20European,on%20purchasing-power-parity%20amounted%20to%20an%20estimated%2014.46%20percent.

5. IMF Data Brief: Currency Composition of Official Foreign Exchange Reserves, https://data.imf.org/en/news/122024%20global%20fx%20reserves%20increased%20by%2031%20percent%20in%202024q3

6. European Union Balance of Trade, https://tradingeconomics.com/european-union/balance-of-trade

7. Progress on the preparation phase of a digital euro - Second progress report,

https://www.ecb.europa.eu/euro/digital_euro/progress/html/ecb.deprp202412.en.html#:~:text=The%20next%20progress%20report%20on%20the%20preparation%20phase,designed%20to%20be%20flexible%20to%20incorporate%20future%20adjustments.

8. The EU’s ticking debt bomb—and why it matters for its next budget–POLITICO, https://www.politico.eu/article/eu-debt-bomb-budget-negotiations-brussels-belgium-27-commissioners-mff-veto/

 Реален БВП на еврозоната и неговите компоненти

                                       
                              

 

25.04.2025                                                                                               д-р инж. Александър Трифонов

https://www.brodbg.com/news-5-2260-Komentar_varhu_vaprosite_i_otgovorite_ot_BNB_otnosno_priemaneto_na_evroto.html