ЧЕЗ, Инерком и Комисия

ЧЕЗ, Инерком и Комисия

(Мистериите около една сделка)

Не спират коментариите около покупката на ЧЕЗ България от компанията „Инерком“.  Дори и Парламентът се включи в търсенето сензации чрез създаването на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България. Но какво ще се прави с получената информация не е ясно. Сигурно е това, че ще има възможност за дефилиране на медии и студия, за упражняване и демонстриране на аналитически способности и политически пристрастия и противоборства. Не се споменават и дискутират базови и съществени постановки в сделката и по отношение енергийната политика на държавата, които:

            - изплуваха с конкретния случай с продажбо-покупката на ЧЕЗ България;

            - които граничат с необясними мистерии;

v Мистерия първа – Какъв е сумарният финансов елемент на тази сделка

 Общият финансов ресурс, с който трябва да разполага Инерком е:

- 320 мил. евро - за ЧЕЗ-Прага;
- 115 мил. евро към ЕБРР за реализиране на инвестиционна програма;

- 96 мил. евро дългосрочен и краткосрочен дълг на ЧЕЗ- България  (68 милиона евро дългосрочни кредити към финансови институции и  28 милиона евро краткосрочни задължения (основно към доставчици);

- 220 мил. за оперативна дейност ( както досега );

- около 375 мил. евро за инвестиции. Досега ЧЕЗ са изпълнили около 60% от обещаните и одобрени от КЕВР инвестиции и при средно 75 мил. евро ( 150 мил. лева) годишно за един поне 5 годишен хоризонт ще е необходимтози допълнителен ресурс.  Това произтича и от приетата от ЧЕЗ България инвестиционна програма 2016 – 2023 г.;

- Освен това Инерком ще трябва да представи гаранции, че ще спази своите инвестиционни намерения, а гаранции се дават срещу блокиране на авоари;

Или общо при покупката на ЧЕЗ Инерком трябва да стартира с осигурен ресурс от поне 1, 5 млрд. евро, а не както се спекулира в публичното пространства с цифрата от 320 мил. евро! Комисията трябва да изясни мистерия откъде Инерком разполага или ще разполага с такъв финансов ресурс и конкретно по отделните позиции.

v Мистерия втора – приходи/печалба от експлоатацията на инфраструктурата за изплащане на описания по-горе финансов ресурс

Основният източник на приходи ще бъде от продажба на електроенергия по съгласувани и одобрени от КЕВР цени. Като се има предвид, че обикновено максималният срок за предоставяне на кредити е 10 – 12 години следва, че на банките и/или финансиращите структури е предоставена убедителна информация за движението на цените на електроенергията за този период и в бъдеще. Едва ли банките ще повярват на прогнози на Инерком, като се има предвид непредсказуемостта на действията на КЕВР по тази тема и чувствителността на обществото.

Именно това трябва да изясни Комисията:

– кой и как е гарантирал на Инерком цените на електроенергията за следващите 10-12 години. А вече Енерго Про и ЕВН поискаха увеличение на цените за тази година с 5 – 7 %;

- Потвърдила ли е НЕК ангажимента си да покрива 100% инвестициите на ЧЕЗ България, респ. на Инерком;

- Какъв размер на печалба е приела НЕК да гарантира на Инерком? При ЧЕЗ той беше в при подписване на договора 16%, впоследствие намален на 12%, докато в Европа допустимия размер за такава дейност е 5-6%;

v Мистерия трета – целесъобразност и размер на разходите

 От отчетите на ЧЕЗ се вижда, че средният годишен размер на нетната печалба на ЧЕЗ България е около 38 мил. лева годишно ( около 19 мил. евро). С такава печалба е видно, че ресурс от 1,5 млрд евро може да се изплати за срок от 75 години, от което следва, че:

- или ще се ограничат разходите на подръжка, което ще бъде за сметка на потребителите;

- или ще се декларират фиктивни инвестиции, с което ще бъдат ощетени отново потребителите поради влошено качество на услугата;;

- или част от инвестициите ще бъдат за сметка на потребителите, а възстановяването им ще бъде в неясно бъдеще;

- или ще се вдигат рязко цените на електроенергията;

Комисията трябва да проучи:

- целесъобразността на разходите, правени от ЧЕЗ България;

- до каква степен ЧЕЗ България е реинвестирала печалбата си в инвестиции в България и каква част е изнасяла;

-  какви възможности за контрол съществуват в лицензионните договори между НЕК и ЧЕЗ България и те да бъдат усъвършенствани при тяхното подновяване между НЕК и Инерком, за да не се ощетява държавния бюджет и да страда населението;

  

Мистерия четвърта -  опит за управление на важна инфраструктура

В активите на ЧЕЗ България влизат:

· 29 км въздушни електропроводни линии с високо напрежение (ВН) (110 kV);

· 33 км подземни преносни линии с ВН (110 kV);

· 17 068 км въздушни електропроводни линии със средно напрежение  (10 и 20 kV);

· 7 311 км подземни електропроводни линии със средно напрежение (СН);

· 22 898 км въздушни електропроводни линии с ниско напрежение (НН) (1 kV);

· 9 385 км подземни електропроводни линии с НН;

· 26 подстанции за ВН/СН;

· 15 929 разпределителни станции за СН/НН

· 19 200 трансформатори за СН/НН;

· 2 108 145 монтирани електромери.

            Тази инфраструктура се поддържа от персонал от около 2000 души;

            Приватизацията беше обусловена от заключението, че държавата е лош стопанин и е липсвал финансов ресурс за обновяването на тази инфраструктура.

Към момента около 20% от тази инфраструктура е над 30 години, а около 30% над 20 години. ЧЕЗ България се справяше с български изпълнителски персонал, като висшия мениджмънт беше от Чехия.

            Комисията трябва да  проучи:

            - какъв е опитът на Инерком да управлява такъв персонал. Ако наеме отделна фирма за упрадвление, ще се увеличат разходите и то ще се отрази върху печалбата, възвръщаемостта на кредите и/или цената на електроенергията за потребителите;

            - какъв е ангажиментът на Инерком за намаляване на технологичните загуби, с цел да се увеличи печалбата на компанията и ограничаване ръста на цените на електроенергията. Трябва да има и гаранция за този ангажимент, а не само декларация както беше при ЧЕЗ България. Въпреки това намалението им е от 17,06% през 2005 г. на 11,59 през 2014 г.- около 0,6% /година и ЧЕЗ България планираше намаление с  1 %/година за периода 2016 – 2023 г.;

v Мистерия пета – кое да бъде обект на национална сигурност в енергетиката и какво следва от това

Съгласно постановление № 181/ 22.03.2016 г. обекти на национлна сигурност в енергетиката, които имат отношение към конкретния казус са :

VI. Сектор "Енергетика"

1. Стратегически дейности:

1.1. Управление на отрасъл енергетика;

1.2. Производство на електрическа енергия, добив на въглища и експлоатация на хидротехнически съоръжения;

1.4. Пренос на електрическа енергия;

2.9. Централно диспечерско управление и териториалните диспечерски управления на "Електроенергиен системен оператор" - ЕАД;

2.10. Електрически подстанции: 400 kV "Добруджа", 400 kV "София запад", 750 kV "Варна", 400 kV "Червена могила" и 400 kV "Благоевград";

2.11. Открита разпределителна уредба 400 kV "Марица изток 3";

2.12. Електропроводи: 400 kV "Алабак" и 400 kV "Крива река";

2.13. Кабелни линии на територията на гр. София: 110 kV "Левски", 110 kV "Дондуков" и 110 kV "Руски";

Следва, че част от електроразпределителните мрежи 400 кV, 110 кV и 20 кV не са обект на национална сигурност. Те могат да бъдат обект на умишлено разрушаване ( в т.ч. и тероризъм) или случайно – от природни бедствия;

      Комисията трябва да изясни:

      - какво трябва да притежава Инерком, за да осигури съхраняването, респ. охраната и модернизирането на кабелната мрежа и носещите конструкции в мирно време и по време на конфликти;

      - какво е точно съдържанието на понятието „пренос на електрическа енергия“ и какви ще бъдат ангажиментите на Инерком, респ. какви отговорности и гаранции, трябва да поеме компанията, за да не страдат потребителите на електроенергия – бъдещите й клиенти;

      - в какъв срок трябва да се промени съотношение въздушни- подземни кабели, за да се гарантира в по-висока степен енергийна сигурност/националната сигурност и какви ангажименти трябва да поеме Инерком във тази връзка;

      - кои други обекти в енергетиката трябва да бъдат обект на национална сигурност и как да бъдат защитени от умишлени посегателства;

v Министерия шеста – възможни сценарии

България, независимо в какво качество – директно, или чрез някое държавно търговско дружество трудно ще може/ дори невъзможно да участва, заедно с Инерком в тази сделка. Основания:

- Променя се цялата финансова схема на сделката, а за това са изразходвани значителни финансови средства за адвокати, за споразумения с финансиращи и застрахователни организации, пътувания и др. Това означава всичко да започне отначало – нови месеци на преговори, нови разходи, в т.ч. и от българска страна, а това противоречи на интересите на чехската страна;

- на българската страна ще станат достояние целите и плановете по придобиването на ЧЕЗ България и следващите действия. От това могат да последват неприятни за страните по сделката претенции, разследвания, обществен резонанс и др.

Комисията трябва анализира различни сценарии при евентуално реализиране на сделката. Например:

- Инерком обявява несъстоятелност – много са възможностите и вероятностите при различни източници на финансиране и евентуално (обичайно) неспазване от страна на българскта държава на ангажименти по отношения съхраняване размера на печалбата, цени на електроенергията и т.н. При това положение финансиращите организации поемат управлението на дружеството. Те ще бъдат в правото си да спрат функционирането на дружеството, за да не се трупат допълнителни дългове и да си възстановят във възможния максимален размер на отпуснатите кредити от масата на несъстоятелността. Т.е. банките могат да продават спокойно и без да питат никого собствеността на Инерком, в т.ч. носещи конструкции, кабели, трансформатори и т.н. понеже те не са обект на национална сигурност. Възможно е да възникне колапс в електроснабдяването и да последва правителствена криза. Намесата на държавата за връщане на собствеността в патрониума на държавата ще струва вече много скъпо, тъй като тя ще бъде в положение "цунг-цванг" е няма да има време за преговори. Плащаш, колкото ти поискат.

- Инерком влиза в качеството на собственик на съоръженията, но почва да прехвърля права и дори да разпродава активи, без да пита никой.  Основание – активите не са обект на национална сигурност. В един кратък период от  време ще се получи ситуацията – активите са вече чужда и неизвестна чия собственост, а Инерком притежава само лицензии. Държавата отново е на колене – ако не признае новия собственик и не му прехвърли лицензиите, държавата трудно ще организира електроснабдяването на близо 3 мил. потребители. Тези потребители стават заложник на чужда и с незвестен авторитет и цели компания. Съвременна колонизация;

Комисията трябва да поиска писмени декларации от институции като МФ, НАП, Министерство на икономиката, БАИ и др. че не са давали гаранционни писма за валидност на определени техни компетенции  за конкретен срок – напр. непроменямост на данъци и техния размер, гарантиране възвръщаемост на инвестициите, отказ от възражения при претенции на Инерком и т.н. Такива ангажименти са известни в международна практика. Без такива ангажименти         ( вкл. и тези, изброен по-горе), нито една финансираща организация няма да приеме бизнес-плана на Инерком.

Изводи:

ü  Държавата не може да се намесва в частни търговски сделки, дори може да бъде осъдена поради възпрепятстване на Инерком да реализира своя проект и получи планираните приходи/печалби;

ü  Ако се случи невероятното Инерком да допусне участие на държавата до 51% в капитала на ЧЕЗ България ще покаже, че държавата е била съпричастна към тази сделка и/или далаверата трябва да продължи;

ü  Не трябва да се подценяват идеолозите и организаторите на тази сделка и едва ли Комисията ще ги постави на колене. Ровене на архиви и изслушвания е чиста бюрокрация и демонстрация на активност

Като възможен изход от тези мистерии е държавата да купи Инерком, както постъпи при казуса „Авионамс“. При този подход:

- тя ще получи достъп до всички документи по сделката;

- ще получи обезщетението, ако ЧЕЗ България спечели делото срещу българската държава;

- българските потребители няма да плащат разходите/печалбата на Инерком и лихвите за взетите от нея кредити;

- след това държавата може отново да потърси партньор в експлоатацията на електроразпределителната мрежа, в т.ч. компания само за управление на дейността, като не повтори направените досега грешки.

Ако Инерком откаже, то тогава Държавата може да се позове на постановление 181, че сделката третира преноса на електроенергия, което е обект на национална сигурност и силово да придобие Инерком.

Този казус е поредното доказателство за безпомощността на държавата, погрешния модел на управление. Ситуацията е безнадеждна, защото този модел се споделя с различни нюанси от всички партии.

Иначе Комисията ще събира информация, Инерком ще си плете кошницата, а българите да почнат да си купуват свещи.

31.03.2018

                                               Д-р инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Ginka-Varbakova-tryabva-da-ima-1-5-mlrd-evro--za-da-kupi-ChEZ-/150728/11/0

Концесии - наредба и парадокси

ПАРАДОКСИ В НАРЕДБАТА КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

Законодателството е воденичен камък,

мелещ бедните и пускан в движение от богатите.  

Оливър Голдсмит

На 1.03. 2018 г. беше публикуван проекта на Наредба за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията. В нея се продължава заложения в закона за концесиите механизъм за ограничаване на прозрачността, облагодетелстване на концесионера и опорочаване на процедурите.

Парадокс първи:

Какво общо имат финансово-икономическите елементи на концесията с редът за изготвяне на плановете за действие за държавните концесии и на плановете за действие за общинските концесии. Може би това, че за да включи в съответния план, концедентът – общината или съответното министерство трябва да извърши предварителен концесионен анализ, за да определи:

- ориентировъчните параметри – прогнозна стойност, срок ;

- дали концесионерът ще изплаща концесионно възнаграждение или концедентът ще покрива разходите на концесионера;

Това е разход за общините, който трудно може да се планира. Възможност този разход да се поеме от концесионера, но логично е концесионният анализ да бъде изработен в негова изгода.

И следва – одобрението от министъра на финансите – глава трета от Наредбата. А това е възможност за политически рекет спрямо кметове от опозицията. За министрите това не се отнася, защото те са подчинени на министър-председателя. Освен рекета, това е и вратичка за корупция, заложена в раздел І на Наредбата. Одобрение срещу избор на определен концесионер и гарантирано парично “уважение“ към участниците по веригата на одобряване.

Парадокс втори:

По отношение на финансовия и икономическия анализ не е дефинирано на какви етапи на процедурата по избор на концесионер и сключване на концесионния договор:

v Преди включване в плана ( общински и държавата);

v При оценка на предложенията на кандидатите;

v Преди сключване на договор с избрания концесионер;

Ако този анализ се прави само екип на концедента или от външен изпълнител, резултатите ще водят в заблуждение, защото:

(2)             Анализът се прави, без да се познава технологията и ноу-хау на бъдещия концесионер, а от това зависят постоянните и експлоатационните разходи, респ. размера на печалбата, която пък директно влияе върху нормата на възвращаемост на инвестициите на концесионера. Как тогава ще се изпълни изискването на ал.4 от чл.4 на глав автора от Наредбата: Прогнозните приходи на концесионера се включват в пълен размер.

v Като не се познават елементите на експлоатационните разходи и делът на всеки от тях, то икониомическият анализ ( ползата за обществото от бъдещата концесия) ще бъде неверен и заблуждаващ;

Парадокс трети:

И в тази наредба няма тълкуване и указания за определяне в цифрово изражение на понятията, използвани в Закона за концесиите като “икономически баланс“, „икономическа изгода“, социалноприемлива цена“, „финансово-икономически модел“ и др. Това позволява да се изменя концесионния договор по всяко време, с което се опорочава процедурата по избор на концесионер, респ. позволява двустранна корупция – от страна на концедента и от страна на концесионера.

Парадокс четвърти:

v И в Закона за концесиите и предложената наредба се говори за само за прогнозна стойност. Тя е необходима, за да се докаже дали да се публикува процедурата във вестник на Европейския съюз. Но за да се определи концесионното възнаграждение и да не се ощетява държавния/общинския бюджет, респ. обществото е необходимо да се определи стойност на концесията, която да се базира на реалните приходи и разходи на избрания концесионер. Това означава, че той трябва да представи всичките ( детайлно )приходи и разходи. Евентуален отказ от концесионера, че това е фирмена тайна е несъстоятелен, защото в международната практика е въведен т.н. Споразумение за конфеденциалност. То гарантира на концесионера, че  с предоставените от него данни няма да се злоупотреби.  Такова Споразумение обаче не беше въведено в Закона за концесиите, независимо направените за това предложения. Това е отново вратичка за скриване от страна на концесионера на реалните и целесъобразните разходи и приходи. Това води до занижена спрямо действителната норма за възвращаемост на инвестициите, т.е гарантиране по-висока ( скрита) норма на печалбата за концесионера, респ. намаляване на концесионното възнаграждение и ощетяване на обществото;

v Целенасоченото облагодетелстване на концесионера                     ( възможност за корупция) е заложено и във факта, че не е предвидено валидиране/мониторинг/контрол в течение на първите 2-3 години на заявените от концесионера приходи и разходи. Това се отнася и към т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които концедентът ( държавата или общината) трябва да покрие до 100% разходите на концесионера. Независимо от многото критики към закона такова 100% покриване разходите на концесионера бе допуснато. В наръчника на Великобритания по отношение на концесиите е записано:“ Един договор не е концесия, ако възлагащият орган облекчава концесионера за всяка загуба чрез гарантиране на минимални приходи, равни или по-високи от направените инвестиции и разходи, които икономическият оператор ( концесионерът) трябва да понесе. Концесионерът трябва да бъде изложен на потенциална загуба.“ Тези „несамофинансиращи се“ концесии не фигурират в нито една формулировка на понятието „концесия“ от международно признати институции – МВФ, ЕИБ и т.н. а така също и не присъстват в транспонираната директива на ЕС – 2014/23;

v Липсата на коректните, действителните приходи и разходи ще даде невярна база за изработване ( а навярно в повечето случаи и услужлива за концесионера) матрица на рисковете, определяне на критичните параметри и тяхното влияние ( чувствителност ) върху финансовите и икономическите параметри на концесията;

v Изключването от Закона и Наредбата за изработване задължително на финансово-икономически модел ( беше задължително приложим към договора по силата на отменения Закон за концесиите), единен за всички парични потоци ще доведе до манипулиране в полза на концесионера при прилагане на изискването в чл. 3.1 от раздел ІІ на Наредбата : „Анализът се извършва чрез промяна на един елемент в даден момент и определяне на ефекта от промяната за крайните резултати относно вътрешната норма на възвращаемост или нетната настояща стойност.“ Следва, че анализът ще бъде формален, достъпен само за определен кръг от специалисти на концедента и концесионера и няма да може да се използва от застрахователни компании за застраховане на щети от настъпване на конкретни рискове. Срещу матрица на рискове не е възможна застраховка. Същевременно това е още една вратичка за корупция след като има възможност за манипулиране на данните и резултатите от тяхната обработка. Целият този труд се обезмисля, защото в живота могат да настъпят едновременно различни рискове, а при липса на единен финансово-икономически модел тяхното групово влияние няма да може да бъде оценено. Не е възможно е да се изпълни изискването в Наредбата за „...за определяне на икономическия баланс на концесията, въз основа на ефективността на концесията с цел справедливо разпределение на ползите от концесията в зависимост от степента на поемане на риска.“

Парадокс пети:

В Закона за концесиите и в проекто-наредбата се защитава корупцията чрез:

v Недопускане на финансово-икономическият анализ за обществено обсъждане или дори като информация в концесионния регистър;

v Изключването на финансово-икономическият анализ и/или финансово-икономическият модел като приложение към концесионния договор. От това следва, че след подписване на концесионния договор тези документи могат да изчезнат. От друга страна това позволява по време на концесията да се изменят параметрите на концесията поради „ умишлено“ и корупционно нарушаване на „икономическия баланс“, „икономическата изгода“, от което може да се облагодетелства концесионера за сметка на обществото;

Парадокс шести:

Методика по чл. 56, ал. 5 от Закона за концесиите за оценка на възнаграждението за икономическия оператор  „за изработване на частта от инвестиционното предложение, използвана от концедента за изготвяне на техническите и функционалните изисквания включени в минималните изисквания към офертите по чл. 65, ал. 2 от Закона за концесиите.“ е приложима:

v Само за български оператори, защото част от данните могат да се проверят от данъчните и контроли органи. А от друга страна не включва интелектуалната съставляваща/собственост в труда на изпълнителите;

v Тя е дискримционна и неприложима спрямо чужди икономически оператори, защото предоставянето на изискуемите данни противоречи на местните стандарти за защита на данни, а още повече, че във всяка разработка, анализ, предложение има и интелектуална собственост, защото е плод на конкретни специалисти на оператора и при това за конкретен проект/казус, който в 99% от случаите е уникален;

Заключение:

v    Този проект на наредба явно е правен от специалисти, които не са изпълнявали концесионни анализи и анализи „разходи-ползи“. В този си вид тя ще създава много спорни тълкувания на резултатите от тези анализи, което е възможност те да бъдат манипулирани в услуга на една от страните ( по-често в услуга на концесионера). Това отваря възможността на корупция и ощетяване на държавния бюджет и обществото;

v    Както Законът за концесиите, така и в Наредбата ( засега само проект ) към него личи силното влияние на корпоративни интереси за облагодетелстване на подбрани и „послушни“, „дашни“ концесионери за сметка на обществото, за сметка на неговото благосъстояние;

v    Корупцията е заложена и е защитена както в Закона така и Наредбата ( проект);

v    Общественото обсъждане на Наредбата и последващото й разглеждане в парламенталните комисии и в зала ще протекат формално, понеже Парламентарното мнозинство е поело тази заръка и навярно срещу обещано или оказано вече към него от страна на лобисти парично уважение.

v    С тази проект на Наредба се утвърждава механизма за колонизиране на държавата, срещу което силно се бореха патриотите, когато бяха в опозиция. Но паричното уважение сякаш е укротило борческия им дух.

Да му мисли народът. Да му мисли и Европа, защото си затваря очите и допуска корупцията за бъде защитена със закон ( в случая със Закона за концесиите), вследствие на което тя става законово деяние. И как този народ да вярва на Европейския съюз, че му мисли доброто, че е загрижен за неговото благосъстояние а не за неговата бедност. Фактите говорят точно обратното, а бедността е майка на престъпленията. Според Бертолд Брехт „Бедността може да бъде елиминирана чрез премахване на потисниците“. Остава да си отговорим кои са потисниците.

9.03.2018 г.

                                     Д-р инж. Александър Трифонов