понеделник

Концесии - наредба и парадокси



ПАРАДОКСИ В НАРЕДБАТА КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
Законодателството е воденичен камък,
мелещ бедните и пускан в движение от богатите.  

На 1.03. 2018 г. беше публикуван проекта на Наредба за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията. В нея се продължава заложения в закона за концесиите механизъм за ограничаване на прозрачността, облагодетелстване на концесионера и опорочаване на процедурите.

Парадокс първи:
Какво общо имат финансово-икономическите елементи на концесията с редът за изготвяне на плановете за действие за държавните концесии и на плановете за действие за общинските концесии. Може би това, че за да включи в съответния план, концедентът – общината или съответното министерство трябва да извърши предварителен концесионен анализ, за да определи:
- ориентировъчните параметри – прогнозна стойност, срок ;
- дали концесионерът ще изплаща концесионно възнаграждение или концедентът ще покрива разходите на концесионера;
Това е разход за общините, който трудно може да се планира. Възможност този разход да се поеме от концесионера, но логично е концесионният анализ да бъде изработен в негова изгода.
И следва – одобрението от министъра на финансите – глава трета от Наредбата. А това е възможност за политически рекет спрямо кметове от опозицията. За министрите това не се отнася, защото те са подчинени на министър-председателя. Освен рекета, това е и вратичка за корупция, заложена в раздел І на Наредбата. Одобрение срещу избор на определен концесионер и гарантирано парично “уважение“ към участниците по веригата на одобряване.

Парадокс втори:
По отношение на финансовия и икономическия анализ не е дефинирано на какви етапи на процедурата по избор на концесионер и сключване на концесионния договор:
v Преди включване в плана ( общински и държавата);
v При оценка на предложенията на кандидатите;
v Преди сключване на договор с избрания концесионер;
Ако този анализ се прави само екип на концедента или от външен изпълнител, резултатите ще водят в заблуждение, защото:
(2)             Анализът се прави, без да се познава технологията и ноу-хау на бъдещия концесионер, а от това зависят постоянните и експлоатационните разходи, респ. размера на печалбата, която пък директно влияе върху нормата на възвращаемост на инвестициите на концесионера. Как тогава ще се изпълни изискването на ал.4 от чл.4 на глав автора от Наредбата: Прогнозните приходи на концесионера се включват в пълен размер.
v Като не се познават елементите на експлоатационните разходи и делът на всеки от тях, то икониомическият анализ ( ползата за обществото от бъдещата концесия) ще бъде неверен и заблуждаващ;

Парадокс трети:
И в тази наредба няма тълкуване и указания за определяне в цифрово изражение на понятията, използвани в Закона за концесиите като “икономически баланс“, „икономическа изгода“, социалноприемлива цена“, „финансово-икономически модел“ и др. Това позволява да се изменя концесионния договор по всяко време, с което се опорочава процедурата по избор на концесионер, респ. позволява двустранна корупция – от страна на концедента и от страна на концесионера.

Парадокс четвърти:
v И в Закона за концесиите и предложената наредба се говори за само за прогнозна стойност. Тя е необходима, за да се докаже дали да се публикува процедурата във вестник на Европейския съюз. Но за да се определи концесионното възнаграждение и да не се ощетява държавния/общинския бюджет, респ. обществото е необходимо да се определи стойност на концесията, която да се базира на реалните приходи и разходи на избрания концесионер. Това означава, че той трябва да представи всичките ( детайлно )приходи и разходи. Евентуален отказ от концесионера, че това е фирмена тайна е несъстоятелен, защото в международната практика е въведен т.н. Споразумение за конфеденциалност. То гарантира на концесионера, че  с предоставените от него данни няма да се злоупотреби.  Такова Споразумение обаче не беше въведено в Закона за концесиите, независимо направените за това предложения. Това е отново вратичка за скриване от страна на концесионера на реалните и целесъобразните разходи и приходи. Това води до занижена спрямо действителната норма за възвращаемост на инвестициите, т.е гарантиране по-висока ( скрита) норма на печалбата за концесионера, респ. намаляване на концесионното възнаграждение и ощетяване на обществото;
v Целенасоченото облагодетелстване на концесионера                     ( възможност за корупция) е заложено и във факта, че не е предвидено валидиране/мониторинг/контрол в течение на първите 2-3 години на заявените от концесионера приходи и разходи. Това се отнася и към т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които концедентът ( държавата или общината) трябва да покрие до 100% разходите на концесионера. Независимо от многото критики към закона такова 100% покриване разходите на концесионера бе допуснато. В наръчника на Великобритания по отношение на концесиите е записано:“ Един договор не е концесия, ако възлагащият орган облекчава концесионера за всяка загуба чрез гарантиране на минимални приходи, равни или по-високи от направените инвестиции и разходи, които икономическият оператор ( концесионерът) трябва да понесе. Концесионерът трябва да бъде изложен на потенциална загуба.“ Тези „несамофинансиращи се“ концесии не фигурират в нито една формулировка на понятието „концесия“ от международно признати институции – МВФ, ЕИБ и т.н. а така също и не присъстват в транспонираната директива на ЕС – 2014/23;
v Липсата на коректните, действителните приходи и разходи ще даде невярна база за изработване ( а навярно в повечето случаи и услужлива за концесионера) матрица на рисковете, определяне на критичните параметри и тяхното влияние ( чувствителност ) върху финансовите и икономическите параметри на концесията;
v Изключването от Закона и Наредбата за изработване задължително на финансово-икономически модел ( беше задължително приложим към договора по силата на отменения Закон за концесиите), единен за всички парични потоци ще доведе до манипулиране в полза на концесионера при прилагане на изискването в чл. 3.1 от раздел ІІ на Наредбата : „Анализът се извършва чрез промяна на един елемент в даден момент и определяне на ефекта от промяната за крайните резултати относно вътрешната норма на възвращаемост или нетната настояща стойност.“ Следва, че анализът ще бъде формален, достъпен само за определен кръг от специалисти на концедента и концесионера и няма да може да се използва от застрахователни компании за застраховане на щети от настъпване на конкретни рискове. Срещу матрица на рискове не е възможна застраховка. Същевременно това е още една вратичка за корупция след като има възможност за манипулиране на данните и резултатите от тяхната обработка. Целият този труд се обезмисля, защото в живота могат да настъпят едновременно различни рискове, а при липса на единен финансово-икономически модел тяхното групово влияние няма да може да бъде оценено. Не е възможно е да се изпълни изискването в Наредбата за „...за определяне на икономическия баланс на концесията, въз основа на ефективността на концесията с цел справедливо разпределение на ползите от концесията в зависимост от степента на поемане на риска.“



Парадокс пети:
В Закона за концесиите и в проекто-наредбата се защитава корупцията чрез:
v Недопускане на финансово-икономическият анализ за обществено обсъждане или дори като информация в концесионния регистър;
v Изключването на финансово-икономическият анализ и/или финансово-икономическият модел като приложение към концесионния договор. От това следва, че след подписване на концесионния договор тези документи могат да изчезнат. От друга страна това позволява по време на концесията да се изменят параметрите на концесията поради „ умишлено“ и корупционно нарушаване на „икономическия баланс“, „икономическата изгода“, от което може да се облагодетелства концесионера за сметка на обществото;

Парадокс шести:
Методика по чл. 56, ал. 5 от Закона за концесиите за оценка на възнаграждението за икономическия оператор  „за изработване на частта от инвестиционното предложение, използвана от концедента за изготвяне на техническите и функционалните изисквания включени в минималните изисквания към офертите по чл. 65, ал. 2 от Закона за концесиите.“ е приложима:
v Само за български оператори, защото част от данните могат да се проверят от данъчните и контроли органи. А от друга страна не включва интелектуалната съставляваща/собственост в труда на изпълнителите;
v Тя е дискримционна и неприложима спрямо чужди икономически оператори, защото предоставянето на изискуемите данни противоречи на местните стандарти за защита на данни, а още повече, че във всяка разработка, анализ, предложение има и интелектуална собственост, защото е плод на конкретни специалисти на оператора и при това за конкретен проект/казус, който в 99% от случаите е уникален;

Заключение:
v    Този проект на наредба явно е правен от специалисти, които не са изпълнявали концесионни анализи и анализи „разходи-ползи“. В този си вид тя ще създава много спорни тълкувания на резултатите от тези анализи, което е възможност те да бъдат манипулирани в услуга на една от страните ( по-често в услуга на концесионера). Това отваря възможността на корупция и ощетяване на държавния бюджет и обществото;
v    Както Законът за концесиите, така и в Наредбата ( засега само проект ) към него личи силното влияние на корпоративни интереси за облагодетелстване на подбрани и „послушни“, „дашни“ концесионери за сметка на обществото, за сметка на неговото благосъстояние;
v    Корупцията е заложена и е защитена както в Закона така и Наредбата ( проект);
v    Общественото обсъждане на Наредбата и последващото й разглеждане в парламенталните комисии и в зала ще протекат формално, понеже Парламентарното мнозинство е поело тази заръка и навярно срещу обещано или оказано вече към него от страна на лобисти парично уважение.
v    С тази проект на Наредба се утвърждава механизма за колонизиране на държавата, срещу което силно се бореха патриотите, когато бяха в опозиция. Но паричното уважение сякаш е укротило борческия им дух.

Да му мисли народът. Да му мисли и Европа, защото си затваря очите и допуска корупцията за бъде защитена със закон ( в случая със Закона за концесиите), вследствие на което тя става законово деяние. И как този народ да вярва на Европейския съюз, че му мисли доброто, че е загрижен за неговото благосъстояние а не за неговата бедност. Фактите говорят точно обратното, а бедността е майка на престъпленията. Според Бертолд Брехт „Бедността може да бъде елиминирана чрез премахване на потисниците“. Остава да си отговорим кои са потисниците.

9.03.2018 г.

                                     Д-р инж. Александър Трифонов

Няма коментари: