четвъртък

Закон срещу закон



Концесия или публично-частно дружество
Законопроектът за концесиите срещу Закона за публично-частно  партньорство(ЗПЧП)

         Предстои  приемането на проектозакона за концесиите и отмяната с него на Закона за публично-частно партньорство. Независимо от редица публикации, заострящи вниманието към проблемите, които ще възникнат при такава отмяна личи решимостта на вносителите този закон за бъде отменен. Приведените аргументи, за липса на проекти или за припрокриване на сфери между двата закона, вследствие на което се привежда в действие чл.10 на Закона за нормативните актове са несъстоятелни. Вследствие на горното е необходимо да се внесе яснота по-принципните различия в същността и приложението на двата закона:
Елемент на сравнението
Концесия
Публично-частно дружество ( ИПЧП )
Забележка
Документ на ЕС
Директива 2014/23
Решение на ЕК „Зелен документ“от 18.04.2004 г. COM(2004) 327
С директивата не се отменя решението на ЕК
Задание/обявле-ние
Описва се точно предмета и нейните параметри – количество на добив вода, полезни изкопаеми, площ и т.н.
Описва се проблема, на който публичният парт-ньор търси решение и кандидатите трябва да да дадат варианти на това решение

Офертно предложение
Трябва да се спазва точно заданието.
Допуска се вариантност на решенията, в т.ч. и с въз-можността да се реализи-рат допълнителни дейности
Съгласно чл. 9 на ЗПЧП.
Обвръзка с държавния или общинския бюджет
До 100%
Минимална, на база на въведената възможност частният партньор да извършва допълнителни дейности( извън основна-та), за да получава допъл-нителни приходи`
Съгласно чл. 9, чл.10, ал.3 и съобразно Закона зя държавните помощи
Прозрачност на паричните потоци
Слаба. Работи се само с прогнозни данни, които не отразяват реалните приходи и разходи на концесионера. Възможност на скрити от обществото печалба и разходи.
Пълна прозрачност с въвеждането като задъл-жително приложение към договора на финансово-икономически модел, в които частният партньор трябва да заложи реални-те, планираните разходи и приходи.
На основание на договор за кон-фиденциалност  ( NDA ) съглас-но международ-ната практика, но това не е включено в законпроекта за концесиите
Възможност за корупция
Голяма. Причина неясно в понятията като „икономически баланс“, „икономическа изгода“ и. др.
Отпадане на наказателна отговорност за злоупотреба със служебно положение.
Малка. Всички парични потоци са прозрачни чрез финансово-икономическия модел, който е нераз-делна част от договора. Всяко отклонение от него трябва да се доказва. Носе се и наказателна отговорност за злоупотреба със служебно положение.

Финансова изгода за публичния партньор
Минимална, дори се предвижда възстано-вяване на 100% от разходите на конце-сионера.
Оптимална, защото публичния партньор има дял в съвместно друже-ство и може да касира и свръхпечалба ( при преви-шаване на IRR над догово-рената.

Контрол
Слаб. Публичният партньор може да контролира  конце-сионера периодично и на база данни, пода-дени от него, т.е няма контрол на разходите като размер и целе-съобразност, а така също и по отношение на занижени приходи.
Силен. Текущ/ежедневен контрол на паричните потоци и на база на финансово-кономическия модел.
В законопроек-та за концесиите е свалено изис-кването този модел да е задължително приложение към договора. Финансово-икономическият модел се прилага и от Световната банка
Възможност за разваляне на договор
Почти никаква, поради сключването му на база прогнозни данни, а същевременно измене-ние може да става всеки момент ако се наруши иконо-мическия баланс
Текущо, на база на зало-жените във финансово-икономоческия модел параметри като инвести-ции,  срокове, цени и т.н.
Терминът „ико-номически ба-ланс“ не е изяс-нен като съдър-жание, поради което с него мо-же да се злоупо-требява текущо в полза на концесионера.
Отговорност
Макс. 50 000 лв. адми-нистративна глоба. Възможност за корупция
Макс. 20 000 лв. административна глоба, но и наказателна отговорност в зависимост от тежестта на деянието.

Охрана на публичната собственост
Почти никаква. Може да се апортира в търговско дружество и да се продава от концесионера.
Пълна. Забрана за апортиране. В ПЧд-во се апортират само права и финансов ресурс

Преминаване към „зелена“, „синя“ икономика
Не е възможно, защото чрез концесия не се могат да се финансират иновации
Да. Прилата се при науч-ни/  приложни изследва-ния .В ПЧд-во може да участва и НПО

Оценка на финансовата подкрепа от публичния партньор
Слаба. Не се изисква концесионерът да доказва размера на печалбата си.
Чрез финансово –иконо-мически модел се доказва размера на оптималното финансово участие на партньорите, а като съв-местно дружество е про-зрачна и печалбата на частния партньор.

Разпределение на рисковете
Задължително строител-ния риск за концесионе-ра и поне още един.  Това поражда възмож-ност за концесионера да изнудва постоянно публичната власт
Чрез финансово-икономи-ческиа модел може да се установи влиянието на всеки риск и рисковете се разпределят на база въз-можности за противодей-ствие и/или управление.
При концесиите няма и методика за оценка на влиянието на възможните рискове
Срок на договора
Има макс. срок от 35 години, и той се догова-ря, което поражда възможност за корупция
Срокът се доказва до месец на база на финансо-во-икономическия модел.

Управление
Изключително от кон-цесионера и възмож-ност за участие на Концеден-та при учредяване на ПЧд-во
Съвместно от публичния и частния партньор с възможност за участие на НПО, гражданско сдружение

Обезщетение при разваляне на договор
Сложно и скъпо. Непременно чрез съд, вещи лица и възможност за корупция.
Обезщетението се изчислява до 0,1 лв към деня на прекратяване на договора на база финансо-во-икономическия модел

Привличане на европейско съфинансиране
Невъзможно.
Да. По плана „Юнкер“ и Регламент 1303 се пред-вижда смесено дружество, за да има по-голям кон-трол и устойчивост за постигане на целите.

Лоши практики
Много поради изложени-те по-горе вратички за корупция и липса на прозрачност на парич-ните потоци.
Много малко, поради прозрачност на паричните потоци и ангажиментите като размер и срок, включени във финансово-икономическия модел.


Това е само малка част от разликите между прилагането на инструмента на концесията и на публична-частното дружество. Предвидената възможност в законопроекта за концесията Възложителят/Концеденът да може да сключва договор за концесия с публично-частно дружество допуска повече корупция, защото:
            - няма прозрачност и реалност в паричните потоци и Възложителят ще бъде постоянно под натиск от страна на концесионера. Още повече ако Концедентът е апортирал и материални активи в това дружество;
            - позволява скрита приватизация, респ. нейното разпределение по интереси между представителя на концедента и концесионера;
        
Надявам се този анализ да освежи и обогати познанията на вносителите на законопроекта за концесиите. Надявам се да има между тях, депутатите и представителите на опозицията в Парламента и на гражданското общество, които милеят за икономическия просперитет на Р България.  Този просперитет може да се постигне при прозрачност, морал в отношенията и зачитане на интересите на всяка страна – публична власт и частен капитал в името на благосъстоянието на обществото. Надеждата да се осъществи в запазване на Закона за публично-частно партньорство, неговото усъвършенстване, а така също и на Закона за концесиите. Транспонирането на Директива 2014/23 да стане само с акт ( постановление) на Правителството за съобразяване с нея при концесии с прогнозна стойност над 5 225 000 евро. В противен случай ще се увеличи хаосът в публично-частните отношения в икономиката, а впоследствие ще се възпроизведе и във всички сфери на обществено-икономическия живот.

15.10.2017 г.                                               Д-р инж. Александър Трифонов