КОВАРСТВОТО
НА ЗАКОНА НА ГЕРБ ЗА КОНЦЕСИИТЕ
На 24 януари бе приет с гласовете на 65
депутати закона за концесиите. Целият процес по подготовката и приемането на
този закон бе съпроводено от:
Начало
Това може би е продиктувано от
закъснялата реакция от правителството на Бойко Борисов по транспонирането на
директива 2014/23, което трябваше да бъде извършено до 18 април 2016 г.
Работната група назначена със заповед №
Р-214/2015 с участието на експерти от обществени поръчки и правни въпроси от
всички държавни институции ( изключение правят експерти от Асоциацията на
индустриалния капитал и КРИБ) започва работа на 22 октомври 2015 г. Междувременно обаче Министерският съвет е
възложил с договор № МС-114/18.08.2015 г. на адвокатско дружество „Бузева и
партньори“ „Предоставяне на юридически
услуги..., свързани с разработването и защита при приемането на нов Закон за
концесии, с който да се въведат в българското законодателство (транспонират)
изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
26.02.2014 г. за възлагане договори за концесия“.
- Липса на прозрачност
-
Как
е избрано това дружество – неясно.
-
Какво е заданието за разработването на нов
закон, като трябва да се има пред вид, че:
o Това дружество
беше в основата на разработването на Закона за публично-частно партньорство, а
сега предлага той да бъде отменен?
o В Директива
2014/23 няма нито една дума за публично-частно партньорство, респ. не се отменя
„Зелената книга“ на ЕК от 2004 г., с която то официално се въвежда в
практиката;
-
Няма
дефиниции на понятията „икономически
баланс“, „икономическа изгода“, „пропорционалност“,
финансово-икономически анализ и
финансово-икономически модел“ поради което с тях може да се злоупотреба при
тяхното тълкуване и прилагане;
-
Не
се стана достояние дори на парламентарните комисии писмото на ЕК, което според
представителите на Министерския съвет разрешава концесиите за добив на подземни
богатства да се третират по отделен закон.
- Цензура
-
В
парламента не беше внесена:
o Информация за мненията
на институциите по отношение на отмяната на Закона за ПЧП. Становищата на
Сметната палата и на Министерството на финансите съвпадат относно ограниченото
прилагане на този закон - „Публична и
прозрачна процедура“, което означава, че било директивно зададено да се
обоснове отмяната на този закон;
o Справка за
изразените становища от общественото обсъждане и приетите, респ. основание за
отхвърлените. Дори и становището на Съюза на икономистите в България не беше
допуснато до парламентарните комисии, дори след писмено потвърждение от
ръководителя на работната група, че ще бъде взето под внимание;
o Справка с какво
новият закон подобрява действащия;
- Корупция
Корупцията
е заложена в самия закон или самият закон създава условия за корупция и
по-конкретно:
Чл.195 (1) Концедент, който наруши принцип
чл.4,ал.1при възлагането на концесия, включително когато не е осигурил
публикуването на съответното обявление за откриване на процедурата, се наказва
с глоба в размер на 2 на сто от стойността на концесията,
с включен ДДС, но не повече от 50 000 лева.
Чл.
4. (1) Възлагането на
концесия се извършва при спазване на принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност. равнопоставеност
и недопускане на дискриминация.
Чл.196 (1) Концедент, който определи
прогнозната стойност на концесията в нарушение на изискванията на чл.28 се
наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лева.
Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на
концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на
концесионера:
1.
приходите от
експлоатацията на строежа и/или на услугите, включени в предмета на концесията;
2.
приходите от
всяка възможна опция и от всяко удължаване на срока на концесията или на друго изменение
на концесионния договор;
3.
приходите от
такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или на услугите,
освен тези, които е предвидено да събира за концедента;
4.
плащания или
всякакви финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма на
концесионера от концедента, включително компенсация за изпълнението на
задължение във връзка с обществена услуга и публични инвестиционни субсидии;
5.
безвъзмездни
средства или всякакви други финансови предимства, предоставени под каквато и да
е форма от други лица за изпълнението на концесията;
6.
приходи от
продажба на активи, които са част от обекта на концесия;
7.
всички доставки
и услуги, предоставени от концедента на концесионера, ако такива са необходими
за изпълнението на строителството или предоставянето на услугите.
Чл. 67. Финансово-икономическите изисквания се
определят от концедента въз основа на прогнозните финансово-икономически
елементи на концесията.
Основания за твърденията:
-
Глоба
от 50 000 лева е нищожна в сравнения с щетата, която може да нанесе
концедент за срока на концесията и която е в размер на милионни левове. При
това не се търси наказателна отговорност;
-
Как
може да се носи отговорност за прогнозни данни, след като не се познава бъдещия
концесионер и дори да се занижат приходите от изброените източници максималната
глоба е 10 000 лева, като не се носи наказателна отговорност. От друга
страна при занижена стойност на концесията, концесионерът ще плаща по-ниско
концесионно възнаграждение, с което се ощетява държавния, респ. общинския
бюджет и в крайна сметка е за сметка на населението. Облагодетелстван ще бъде
концесионерът и в името на това той е предизвикан да прилага корупционни
процедури при определяне на прогнозната стойност, манипулиране на концесионната
процедура и параметрите на договора.
- Продажба на публична собственост и колонизиране на Република България
Основания за
тези твърдения:
Чл.22 (4) Публичният съдружник, независимо от дела
му в капитала, има блокираща квота
при вземането на следните решения:
1. изменение на устава или на дружествения договор;
2. увеличаване и намаляване на капитала;
3. сключване на
сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;
4. извършване на
разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния
съдружник;
Чл. 236, ал. 2 от
Търговския закон гласи:
Само по решение на общото събрание на
акционерите могат да се сключват следните сделки:
2.
разпореждане с активи, чиято обща
стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на
дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;
Чл.
28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на
следните възможни прогнозни приходи на концесионера:
6. приходи от продажба на активи, които са част от
обекта на концесия;
Чл. 128. Паричните вземания на
концесионера, произтичащи от концесионния договор, и тези на подизпълнителите
по договор за подизпълнение може да се прехвърлят, да се залагат и подлежат на
принудително изпълнение. Чл.519 на
Търговския закон се прилага съответно.
Чл. 519. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Посредник, който е приел менителницата,
отговаря спрямо приносителя и лицата, подписали след този, за когото е
посредничил, по същия начин като него.
(2) Независимо от приемането чрез
посредничество този, за когото е направено, и задължените преди него лица могат
да искат от приносителя срещу заплащане на сумата по чл. 506 предаването на
менителницата на протеста и на разписката.
§14 В Закона за държавната собственост – „Чл.
57а. (1) Държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон
и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала може
да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло
тяхна собственост след решение на Министерския съвет. Участието може да е с парична или с непарична вноска.“ Същият текст е в чл. 51а от § 25 относно
Закона за общинската собственост.
От гореизложеното следва,че:
-
Допуска се
апортиране на публична собственост в смесено дружество между публичния и
частния партньор. Това беше забранено
в Закона за публично-частно партньорство – възможно беше апортиране на вещни
права и/или финансов ресурс;
-
Концедентът
може да разреши (да включи) в документацията по тръжната процедура продажбата
на обекти на концесията, но също така концесионерът може да продава тези
активи;
-
Блокиращата
квота по Търговския закон е относителна, защото касае само решения ( т.е с
присъствието на представителя на публичния партньор ), които касаят разпореждане
на активи, чиято обща стойност надхвърля ½ от активите на дружеството от
последния годишен финансов отчет. Допуска
се практически годишно разпореждане ( продажба, залагане ) на активи на
стойност до 50%. Скрита приватизация
на публична собственост.
-
Концесионерът има право да прехвърля
вземанията към концедента – държава или община на трети лица, без никакви
съгласувания с тях. Обичайна практика е концесионерът, при въвеждане на обекта
в експлоатация, да прехвърля вземанията си към банки или финансови институции,
за да може да разполага с финанасов ресурс, а не да чака 35 години, докато го
възстанови. Но той може да ги прехвърли на корпорации със съмнителна дейност
или цели, на религиозни или други организации и по този начин държавните структури или общини могат да
станат длъжници на неизвестни за тях структури, което е заплаха за
националната/икономическата сигурност на страната.
-
Въвеждат
се „несамофинансиращи“
се концесии, при които концедента – държава или община, ще трябва да заплащат
възнаграждения на концесионера за положените от последния усилия. Като се има
предвид, че поради ниския стандарт на живот и това, че 2/3 от общините разчитат
на субсидии от държавния бюджет, заплахата за източването му от концесионерите за
период 30 и повече години е реална и огромна.
- Запазване на статуквото
1. Концесиите за добивът на подземни
богатства не се подчиняват на този закон. Навярно, защото Законът за
подземни богатства изисква само една финансова обосновка в документацията за
избор на концесионер. Следва, че ще продължи хищническото използване на
подземните богатства на страната.
2.
Мониторингът и контролът се предоставя на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол ( АПСК),
а тя е в структурата на Министерския съвет независимо, че 7 от нейните членове
се избират от Народното събрание.
Създава се възможност Правителството, респ. управляващата
партия/коалиция да дава указания за манипулиране данните от проверките. След
като дори Сметната палата не може да задължи министерства да изпълняват в срок
нейните указания ( случаят с указанията до Министъра на енергетиката до 6.11.2016
г. „ Да се разработи финансово
икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за постигане на
икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера.“ във
връзка с одитния доклад на концесията за
добив на злато от „Дънди прешъс“, какво
може да се очаква от една подведомствена структура. Прокуратурата също така не
се самосезира за щетата към държавата от 38 мил. долара, установена в този
одитен доклад и нанесена от известен министър. Чадър, лобизъм и корупция.
3. Финансово-икономическия модел, актуализиран
след състезателната процедура/диалог
вече не е приложение към концесионния договор, както беше в действащия досега. По този начин се
губи отговорността на експертите, които са разработили прединвестиционното
проучване, респ. са определили стойността на концесията и на концесионера за
декларираните от него данни. Това дава възможност на концесионера да иска по
всяко време изменения на договора, респ. да се реализират корупционни практики.
- Капан
Дори
и да излезе указ на президента, този закон ще блокира дейността по
концесиониране, защото трябва в срок от 6 месеца от неговото публикуване:
– да се разработи наредба по чл. 35 „
Изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи наконцесията се
определят с наредба, приета от Министерския съвет“;
- Да се разработи
наредба съгласно чл. 44 „ Редът за
извършване на мониторинга, управлението и контрола, включително обхвата на
контрола, който се извършва от АПСК, се определят с наредба, приета от
Министерския съвет“;
-
Съгласно
§6 на Допълнителни и заключителни разпоредби в същия 6-месечен срок трябва да
се извърши:
- Привеждане
Правилника на АПСК в съотвествие с този закон;
-
Да
се одобрят тарифа за таксите, които се събират по глава 6 “ Обжалване. Искове, Алтернативни санкци“
-
Съгласно
§7 МС трябва да одобри Национална стратегия за развитие на концесиите, респ. в
§8 следва в срок от 3 месеца след приемането на Националната стратегия МС и
общинските съвети трябва да одобрят планове за действие на държавните, респ. на
общинските концесии.
Навремето такъв
подход би се определил като“законодателна диверсия“, защото практически през
цялата 2017 г. няма да може да провеждат процедури по концесиониране и
публично-частно партньорство, което ще се отрази негативно върху икономическата
политика на Правителството и общините.
Това са само
най-фрапиращите особености на приетия
закон за концесии. Непонятна е незаинтересоваността на партиите от опозицията
по време на приемането на този закон на
първо ( с 110 гласа ) и второ четене
( 60 – 80 гласа). Това ще тежи на съвестта на депутатите, а новото
правителство трябва да прецени дали да продължи тази линия за жертване
икономическата сигурност на държавата и благосъстоянието на населението в полза
на частни инвеститори/концесионери. Но най-напред новият Президент трябва да
реши да пусне ли този закон в действие или д аналожи вето. Това е капан и за
самия него. Предстои да видим как ще се справи с тази ситуация.
27.01.2017 г.
