вторник

Публично-частното партньорство и националната сигурност





Изтича втората година от програмния период 2014-2020. Пред общините и бизнеса стоят две предизвикателства, на които не се обръща достатъчно внимание:
Предизвикателство № 1: В регламент 1303/2013, който регулира изразходването на средствата от Структурните и Кохезионния фонд е записано:
-         в Преамбюла:
o   ал.(24) „публично-частни партньорства“ (ПЧП) означава форми на сътрудничество между публичноправните организации и частния сектор, чиято цел е да се подобри ефективността на инвестициите в инфраструктурни проекти или други видове операции, които предоставят публични услуги чрез поделяне на рисковете, обединяване на опита и познанията на частния сектор или осигуряване на допълнителни източници на капитал;
o   ал.(59)Публично-частните партньорства („ПЧП“) могат да бъдат ефективен инструмент за изпълнението на операции, които гарантират постигането на целите на публичната политика чрез обединяване на различни форми на публични и частни ресурси. За да се улесни използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на операции, структурирани като ПЧП, настоящият регламент следва да отчита определени специфични за ПЧП характеристики, като адаптира някои от общоприложимите разпоредби на европейските структурни и инвестиционни фондове.“;
-         Член 62 Публично-частни партньорства (ПЧП)
„Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки. „
-         Член 63 Бенефициери по операции на ПЧП
„1. По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:
o   а) публичноправна организация, която започва изпълнението на операция, или
o   б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията. „
-         Член 64 Подкрепа за операции на ПЧП
o   1. При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че са спазени следните условия:
§  а) бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;
§  б) управляващият орган е проверил, че декларираните от бенефициера разходи са платени от частния партньор и че операцията съответства на приложимите право на Съюза и национално право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.
Извод: Без публично-частно партньорство няма да може да се усвоява ефективно съфинансирането от фондовете на ЕС.

Предизвикателство № 2. Съгласно указанията на Министерството за регионално развитие и благоустройството, общините и областните администрации разработиха планове за устойчиво развитие до 2020 г.. В тях общините заложиха публично-частното партньорство ( съгласно Указанията ) като източник и инструмент за решаване на проблеми от обществен интерес в областта на инфраструктурата, околна среда, социалните дейности, културата, туризма, спорта.
          Като се има предвид, че по ОП“Региони растеж“ за финансиране могат да кандидатстват само 39 общини, то останалите 225 общини могат да разчитат основно на публично-частното партньорство, защото собствените приходи са незначителни, а на субсидии от държавния бюджет може много трудно да се разчита.
Тук се крие опасността:
-          от избор на частни партньори със съмнителна репутация и с неясен източник на финансовия ресурс;
-         от включване в договорите за публично-частно партньорство клаузи, чрез които общините ще станат заложници на корпоративни, финансови и/или политически интереси и при това за дълъг период от време – до 46 години;
В случай, че тези частни партньори са чужди инвеститори, то налице е опастността за националната сигурност, защото:
-         Проверка на потенциалните инвеститори от ДАНС е заложено само в Закона за концесиите, а не в Закона за публично-частното партньорство; Чл. 103 от Закона за концесиите гласи:Органите по чл. 19 изпращат за становище преди внасянето им за разглеждане от концедента:
·       1. проектите на решения на Министерския съвет - на министерствата, на специализираната администрация на Министерския съвет и на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност"
-         Няма задължителни процедури в тези два закона за избор на надежден инвеститор като надеждност, цена и качество;
-         Няма в тези два закона препоръчителни или дори задължителни текстове, които да защитават публичните партньори от финансови или корпоративни зависимости, от „скрито“ ангажиране на бюджетите им.
Извод:
Националната сигурност на страната е на кръстопът вследствие на дилемите:
-         Как да се усвояват фондовете на ЕС, ако няма чисто български инвеститори ( национален  капитал) и ще трябва да се привличат чуждестранни;
-           Как да се реализира икономически просперитет при ограничен финасов ресурс на родния бизнес и трябва да се разчита на привлечени чужди инвестиции;
-           Ще продължат ли лошите практики по примера на концесиите за добив на злато в Челопеч, „Софийска вода“ и др., които предизвикват силен негативен обществен интерес;
В Конституцията на Република България е записано:
„Чл. 8 (6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото
           Възникват въпросите:
-         Как и по-какъв начин гражданското общество да контролира чуждите инвестиции, дали те са в негов интерес и в унисон с националната сигурност?
-           Как тези проблеми ще бъдат осветлени и регламентирани в ръководствата за усвояване на фондовете на ЕС в оперативните програми с инвестиционен характер – ОП“Региони в растеж", „Околна среда“, „Транспорт“?
-           Следва ли в името на неясен икономически просперитет да се жертва икономическия суверенитет, респ. националната сигурност?
 „Благополучието на народа е върховен закон“  - римски закон въведен още от Цицерон. Благополучието на народа е залегнало в стратегията на Великобритания: Чл. 2.13 гласи: „.........Сигурност и просперитет формират положителен цикъл.  Без сигурност за нашата земя и инфраструктура и способността на нашите граждани да живеят живота си свободно на основа на нашето благоденствие, търговията, промишлеността, образованието ще бъдат подкопани“.
В Стратегията за национална сигурност на Република Сърбия  ( в т.4.2 ) е записано: „Постигането на целите на икономическата политика създава условия за подобряване на жизнения стандарт на гражданите и намаляване и елиминиране на всички отрицателни икономически и социалните последици от прехода.“
Т. 19, на раздел ІІ.2. Национални интереси стратегията за национална сигурност на Р България по отношение на жизненоважни интереси гласи: „- гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата;
         Оскъдно, но е важно кой ще отговаря за изпълнението или неизпълнението на този запис. Да не стане населението на Р България жертва на европейски, евроантлантически или други геополитически интереси. А за да не стане не трябва има конфиденциалност, а пълна прозрачност, когато се засяга държавната/публичната собственост и благосъстоянието на българското общество, когато трябва да се спазва конституцията на Р България.

4. 08. 2015 г.

                                                    Александър Трифонов СМС
                                               Сертифициран консултант по управление