сряда

„Визия за България“ – опит за омагьосване


„Визия за България“ – опит за омагьосване

Александър Трифонов - 25 юли 2018
След блестящо организираната от БСП презентация на „Визията за България“, прозвучала като ехо от Европредседателството, последва  медийна тишина, нарушена единствено от терзанията на г-жа В. Велева от 23.07.2018 г. (1). Изведените от нея акценти „какво, „как“, „с кого“ остават като въпроси с жокери. А жокерите са в размислите от раздела  „какво трябва“. Системата е продукт на администрацията и партиите, а как ще се сменят администрацията и партиите, за да се смени системата?  Нова администрация и нови партии? И тук именно се крият опитите за омагьосване:
  1. Корупцията, майката на всички беди, е пощадена като е предупредена, че ще се търсят условия да й се пречи. Но как – няма и дума. Корупцията е защитена и институциализирана в законите – Закона за концесиите, в изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за обществените поръчки и др. Този процес продължава и се поддържа от всички партии – изявено или прикрито чрез плахи и повърхностни реакции. Кой ще разсее вярата в тази магия, че може да се промени съзнанието на депутатите при създадените възможности за финансово облагодетелстване и че те ще минат през духовното чистилище?
  2. Защитата на държавната собственост – чрез защита на стратегическите обекти от приватизация и концесиониране. Изначало е ясно, че инициативата за извеждане на тези обекти от списък за концесиониране е обречена на неуспех. Защо не се потърси докладът/концесионният анализ на летище София от разработчиците – директно Международната финансова компания, Европейската инвестиционна банка, а се търси само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията? Дори в самата обосновката е записано, че информацията не е конфиденциална, а дори и да има такава, има ред за запознаване с нея. Именно от този анализ ще проличи какво е било възложено и как тези институции се отнасят към България – държава за колонизация или държава за уважение. Не е ли това действие мнима съпротива?
  3. Как ще реализирате „Повече държава там тогава, където и когато това е необходимо“, след като след още 2 години може цялата държава да е дадена на концесия за 47 години, т.е държавата ще бъде в чужди ръце, а в приетия Закон за концесиите съществуват и следните видове услуги за концесиониране:
75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло.
С подкрепата на ЕС чужди икономически или наши олигархични субекти ще диктуват стандарта на живот у нас – заплати, социални придобивки и т.н. Държавата ще им бъде подчинена, след като се приема примиренчески такова законодателство. Какво се крие зад магията на фасадата Европейски съюз – суверенна държава?
  1. Защо се боготворят чуждите инвестиции, индустриалните зони? Не става ли много силно зависима държавата от чужди икономически интереси? Какво ще се случи с националната икономика и развитие ако те напуснат страната по различни причини – финансови, политически, регионални, форс-мажорни и т.н. Защо не се поставя въпросът за баланс между делът на чуждите компании (производствени, финансови, за услуги) и такива с преобладаващ национален, местен капитал? Защо държавата се разглежда като инвеститор, а не като предприемач, т.е тя да стимулира, временно да участва в инвестиционния и производствения процес с произтичащите от това права и възможности за контрол? Кой ще разсее магията за благоденствие чрез чужди инвестиции? Кои колонии са просперирали?
  2. Защо не се поставя като приоритет развитието на националната икономика, свързана с природните ресурси на страната, а те са предоставени на чужди експлоататори? Развитието на дефинираните съвременни отрасли е свързано с външни пазари, като източник на суровини и реализация на продукция, а те стават все повече натоварени с политически заряд, респ. зависими от геополитиката. Как може да се разработват стратегии с неясно бъдеще и ориентация? Ще остане ли България в световната топ-листа 3 в търговията с патешко, череши, работно облекло? Или това не е отговорност на магьосника? Защо държавата не влезе в ролята на бизнес-ангел на родни изобретения? Кога ще се разсее илюзията, че българите не могат да създават нови и перспективни продукти и се забравя, че сме дали 19 открития на света? Кой, ако не ние самите, българите, не създадем “нови и с висока добавена стойност производства“?
  3. За какво публично-частно партньорство се споменава в областта на науката и производството, като опозицията допусна да се отмени регламентиращия този инструмент закон? Защо при обсъжданията в комисиите и в зала не се защити този закон, с което се допусна празнота в привличането на частен капитал за решаване на проблеми от обществен интерес? Това беше констатирано в концепцията, разработена от адвокатското дружество, във връзка с транспонирането на директивата за концесиите на ЕС. Защо не се приеха от депутатите тезите на многото публикации и становища в подкрепата му дори от Сметната палата и Министерството на финансите и не се прие подходът на другите страни от ЕС по този въпрос, а именно по транспонирането на тази директива? Защото корупцията доказа, че има страшна магическа сила и е жизнена,че тя владее душите на депутатите и чиновниците. Как да премахнем тази магия и да изчистим душите на бъдещите кандидати за тези постове?
  4. Защо не е поставен въпросът за ефективно и прозрачно използване на публичния ресурс като принцип в управлението на държавата, независимо за коя сфера на обществено-икономическия живот става дума, с конкретните критерии и измерители, както е в цял свят? Защо се споменават само субсидидиите на общините като финансов инструмент, къде са субвенциите? Защо опозицията не потърси ефективността от планираните в Министерството на регионалното развитие и благоустройството около 3,5 млрд. лева за периода 2014-2018 „за управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“? Дали не се е възползвала тя от този ресурс, за да запази мълчание и послушание? Със смяната на системата ще се забрави ли за присвоените народни пари? Изглежда авторите на тази визия са били омагьосани, защото често се губи реалността:
– Кое е високотехнологичното във филмовата индустрия, например?
– Услугите във високите технологии не създават висока добавена стойност, те могат само да спомагат;
–  Защо в стратегиите за икономическо развитие са включени само 18 града, а другите? Как тези изброени производства са подкрепени с резултатите от дейността на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, с научната мисъл в България? С тези ли производства ще се гордее България и българският народ ? Ето, че в самата визия на БСП е въведено противоречие с принципите на балансираната регионална политика. Поредният омагьосан кръг.
Заключение:
Призивът „Ние казваме, а вие мислете“ няма да заработи, колкото и да  е желателно, защото:
  • Липсва визия за основните принципи за бъдещето на България, а именно:
    – България ще свети ли със собствена светлина, с респектираща национална икономика, или ще мъждука с отразена светлина – тази на чужди компании и работа на ишлеме
    – Ще се съобразява ли администрацията – правителството и чиновниците с мнението на обществото и как обществото ще участва ефективно и прозрачно в приемането на нормативни и поднормативни актове? Досега този процес е омагьосан и скрит под булото на демагогията;
  • Има неясноти по отношение на съдържанието на понятия, относно размера на финансова подкрепа само за някои структури и др. Явно материалът за „Визията“ е работен от различни групи и не е имало време за сихронизиране;
  • „Визията за България“ е една розова мечта, която бързо почернява, когато обикновеният човек се събуди пред празния хладилник, с треперещи болни ръце и липса на помощ. Трябват приоритети в нейната реализация с конкретен ефект, с осезаеми за обществото резултати. Това обаче е свързано с отговорност, а в момента няма кой да е поеме.
„Думите са най-евтината магия“ според Джоан Харис. Нека обаче не злоупотребяваме с тях, защото те са всичко, което ни е останало.
(1) http://epicenter.bg/article/Valeriya-Veleva–Ninova-predlaga-restart-na-prehoda–Vazmozhno-li-e-tova–/159875/11/0

вторник

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София – 12 въпроса без отговор

Има ли задкулисни договорки и манипулации в концесията на летище София  – 12 въпроса без отговор

Александър Трифонов - 10 юли 2018
 Подготвяната от сегашното правителство концесия на летище София може да доведе до огромни загуби за България и катастрофа за националната сигурност. Имайки предвид това публикуваме откритото писмо на д-р Александър Трифонов с 12 въпроса в него, на които трябва да се отговори, ако не искаме България отново да бъде предадена в името на частни и чужди интереси.
Клуб „24 май“
Открито писмо
 До:
Международната финансова корпорация (МФК)
Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията
Министерския съвет на Р България
На 5.07.2018 в официалния вестник на Европейската комисия бе публикувано обявлението за открита процедура за концесиониране на летище София-https://www.concession-sof.bg/bg/procedure. В София се разгоряха некомпетентни спорове. Къде е истината и как да се стигне до  нея:
І. Важна изходна информация:
  • От публикуваната информация личи професионализъм и може да се приеме като обучително помагало за държавната администрация. Особено ако се сравни с тази от спряната процедура през 2016 г.
  • От изследване на компанията Airports Council International (ACI) за 2016 г. става ясно, че значително преобладава публичната собственост на летищата.
Вид собственост, % Европа Извън Европа
Напълно публична 53,2 73,1
Смесена 29,9 13,8
Частна 16,9 13,1
Забележка:При смесена собственост се разбира, че управлението на летището е предоставено на смесено дружество между публичната власт и частна компания като публично-частно партньрство или концесия, тъй като по време на концесията публичната власт може само да контролира дейността на концесионера за дълъг срок от време 30-50 години, но не и да прекрати договора без основателни причини. Дори и да има основание, връщане владеенето на собствеността минава през продължителна, сложна и скъпа съдебна процедура.
  • За последните 4 години обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, за последните две – с 58%, а през 2017 г. – с 30,3%, като това е най-високият ръст сред 100-те най-натоварени летища в Европа;
  • Летище София е елемент на националната сигурност в съответствие с постановление № 181 на МС, т. 2.8;
  • Договорът за консултантски услуги, сключен на 25.10. 2017 г. между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като клиент/възложител и Международната финансова корпорация (МФК), част от групата на Световната банка, като изпълнител, в партньорство с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а новият закон за концесии е в сила от 1.01.2018 г., а Наредбата към него за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията е приета от Министерския съвет едва на 16.05.1018 г.
  • Правителството на Сърбия е избрало на 6.01.2018 г. френската инфраструктурна компания Винчи (Vinci Airports ) за 25-годишна концесия на Белградското летище Никола Тесла.
Сравнение между концесиите на летище София и Белград
Показател                        Летище   София   Белград
Собственост 100% публична 83,1% публична  Air Serbia 16,9% частни акционери
Брой терминали 2 2
Площ на терминалите,                             кв.м. 66 000 33 000
Брой обслужени пътници 2016/2017г., брой 6 490 096 4 900 000
Приходи                                             хил.евро 76 694 около 81 000
Печалба 2016/2017г.                        хил.евро 6 000 декларирана за 2017 г.  или около 34 512,3 при приходи от 76 694 евро за 2017 г. и 45% марж на печалбата, установена в Обосновката, стр.68 27 000 за 2016 г.
Срок на концесията,                             години 35 – 46,7 25
Авансово плащане                          хил.евро 281 211 501 000
Инвестиции                                      хил.евро 600 000 732 000
Годишно концесионно плащане хил.евро 7 667 16 000
Концесионерът не трябва да управлява летище в периметър                                  км.   няма изискване 450
Концесионерът имa aĸтиви c нeтнa cтoйнocт зa пocлeднитe тpи гoдини oт минимyм          хил. евро 200 000 над 500 000

ІІ. Въпроси, които водят към истината:
Въпрос първи:
По кой закон и Наредба или Правилник  е извършен концесионния анализ от МФК, след като по време на подписването е действал стария закон за концесиите, а новият е в сила от 1.01.2018 г.?
Въпрос втори:
Подвъпрос първи: Ако концесионният анализ е извършен на база на приети в международната практика ( навярно и от МФК) подходи, то защо не са приложени ( не е споменато в обосновката ) т.н. компаратори или сравнителни показатели като: PSC (public sector comparator) –  компаратор на публичния сектор, PCC ( public cost comparator)- компаратор на публични разходи, PPC (public private comparator)  – компаратор за публично-частно партньорство, за да може да се докаже при кои финансови параметри е по-целесъобразно да се използва инструмента на концесията пред обществената поръчка, респ. на тяхна база да се коригират параметрите на концесията?
Подвъпрос втори: Ако те не са приложени как МФК е оценила размера на авансовото плащане от 500 млн.лева( 281,211 млн.евро) или това й е било разпоредено от МТИТС?
Въпрос трети:
Как е доказана пряката финансова полза от концесионирането на летище София, след като има приведени разпосочни ползи като:
– преките ползи са общо около 2 195  млн.лв  , които са в резултат на 500 млн. лв. авансовото плащане + 525 млн.лв. и концесионните възнаграждения са (15 млн.лв. х 35 години) ( стр. 67 от Обосновката) + инвестиции за 600 млн.евро = 1170 млн. лв. от инвестиции;
– на стр.74 от Обосновката е записано:“ Съгласно предвижданията на финансовия анализ за срока на концесията концесионерът ще извърши годишни концесионни възнаграждения общо в размер на 1 408 220 хил. лв. без ДДС;
Кое е вярното?
Подвъпрос първи:– Ако се приеме твърдението от стр. 68 на Обосновката, а именно:“При всички сценарии, маржът на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се предвижда да се доближава до реперите за сектора и да надхвърля сегашните ~45%, постигани от Летище София ЕАД“, то следва , че при 150 млн.лв/г. ( 76 694 хил. евро) възможната печалба  за срока на концесията е 2 362 500 хил.лв.=( 150 х 0,45 х 35).  Или положителна разлика от 167,5 млн.лв. спрямо преките ползи от концесията от 2 195 000 хил.лв за срок от 35 години и при това без развитие на летището. Какъв е смисълът да се предоставя тогава летището на концесия?
Подвъпрос втори: Защо не се приложи предоставянето на летището на управление, като възнаграждението за управляващата компания се формира като процент от повишаване на приходите ( възнаграждение за успех – success fee)? Срещу тях може държавата, респ. Летище София ЕАД може да вземе изгодни кредити за инвестиции за терминал, писта и т.н.? Защо трябва да предлагаме на частна компания да получава над 45% марж на печалба, а държавата да се откаже от тях. Не поражда ли това съмнение за корупция?
Въпрос четвърти:
Какви разходи ( годишно и общо) са предвидени в прогнозната стойност на концесията на основание ангажимента на Р България към НАТО? „По силата на Споразумението НАТО, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летищата в Република България без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове, но със задължение да заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги.“
Въпрос пети:
Подвъпрос първи:По силата на кой документ на концесионера ще се даде допуск до секретна информация, касаеща при военни действия, респ.отбраната на страната,тъй като летище София е стратегически обект на националната сигурност?  Кой ще управлява летището по време на военни действия, кризи? В обосновката се третира само охраната и контрола на летището в съответствие със Закона за отбрана и въоръжените сили (ЗОВСРБ)?
Подвъпрос втори:Какви разходи са предвидени в прогнозната стойност на концесията за финансиране на мерки за защита на летището, защото съгласно Постановление 181 на МС, чл. 2 „Ръководителите на стратегически обекти отговарят за изпълнението на мерките за защитата им, включително за финансирането на тези мерки.“
Въпрос шести:
Подвъпрос първи: Какъв ръст на пътниците е заложен като задължение към концесионера? За сравнение с изискванията към концесионера на летище Никола Тесла 2024 г  – 7,9 милиона пътници, 2030 – 19 млн. и 2040 – 15 млн.
Подвъпрос втори: Как развитието на това летище ще се отрази на летище София? Направен ли е анализ на влиянието на други летища в региона върху реализирането на заложените параметри за развитието на летище София?
Въпрос седми:
Кои са тези 6(шест) програми, които трябва да присъстват в бизнес-плана  и да се изпълнят съгласно раздел Р2.1 ( стр. 62 от обосновката)?
Въпрос осми:
На какво основание е избран срокът на концесията от 35 години, (а не напр. 25 и 30 години) и е предоставена/разработена и опция за продължение до 46,7 години, след като срокът на откупуване на инвестициите (собствен капитал) е изчислен на 15 г., а индексът на рентабилността на собствения капитал се изчислява на 3.7.( стр. 75 от обосновката)?
Подвъпрос първи: При това удължаване предвидени ли са инвестиции за ремонт – например за настилки и други строителни елементи, гаранционния срок на които е 20 години?
Подвъпрос втори: Предвидените инвестиции от 600 млн.евро разпростират ли се и върху това продължение на концесията?
Подвъпрос трети: Защо е предвидена тази възможност, след като ефектът от продължението ( 11,7 години) е минимален:
Дисконтов процент  4%. Приходи в хил. лв при концесия 35 г. Приходи в хил. лв. при концесия 46,7 г.
Общо приходи от летищни  дейности 4 066 774 4 072 896
Общо приходи от допълнителни дейности 1 155 157 1 490 050
Общо приходи от търговски  дейности 1 556 834 2 061 329
Общо Дисконтирани  приходи 6 778 765 7 624 275
Подвъпрос четвърти: Какво се включва и изразява в реални цифри твърдението на стр. 75 от Обосновката: “Той ( срокът) трябва да позволява на концесионера да извлече максимална полза от използването на активите, в които е вложил средства.“
 Въпрос девети:
Как кореспондира твърдението в раздел ІХ, стр. 82 от Обосновката: Настоящата процедура не предвижда възможност за плащане от страна на
концедента: предвижда се концесионерът да събира всички летищни такси, както и приходи от дейности по наземно обслужване и други търговски дейности“ с „Методите, чрез които се променя балансът са посочени в проекта на концесионен договор и са както следва::
  1. намаление на концесионното възнаграждение, доколкото необходимостта
от възстановяване е резултат от законодателна промяна, така, както е определена в проекта на концесионен договор;
  1. предоставяне на субсидии (в случай че е приложимо и съгласно отпускане на
субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно законодателството за държавните помощи);
  1. концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото концесионерът е
получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи;“
Въпрос десети:
Защо не се използва възможността за съфинансиране от фондовете на Европейския съюз, а се приема:“…за настоящата процедура не е предвидена възможност за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което за откриването на процедурата не е необходимо положително становище по обосновката на концесията от съответния управляващ орган (чл. 71, ал. 2 от ЗК)“( стр. 82 от Обосновката)? Това е страх от по-голяма прозрачност, респ.разкриване на заложено/обещано облагодетелстване на предварително избран концесионер?
Въпрос единадесети:
Не се ли въвежда чрез Споразумение 13“Пряко споразумение“ подчинение на държавата на финансиращите организации и в зависимост от трети лица чрез въведените текстове, както следва:
3.1 Концедентът няма право да изпраща уведомление за прекратяване на Концесионния договор съгласно Клауза 40.1 (Случай на неизпълнение на Концесионера) от същия, без да е предоставил на Заемодателите;
6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет(30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера.
11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15(Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране.
11.4 Ако се приложи член 11.2, Концедентът се задължава да сключи пряко
споразумение с новите Заемодатели или новия агент по обезпеченията (според случая) при условия, които по същество са идентични с условията на
настоящото Споразумение.
9.4 За избягване на съмнения се уточнява, че при противоречие или несъответствие между разпоредбите на настоящото Споразумение и Концесионния договор, предимство имат разпоредбите на настоящото Споразумение.
Отговорът на този въпрос е важен, тъй като се допуска финансирането да бъде 70% кредит и 30% собствени капитал на концесионера.
Въпрос дванадесети:
Защо не се публикува концесионният анализ/доклада на МФК , след като на стр.84 от Обосновката, раздел „2.2. Класифицирана информация“ е записано:“Процедурата по възлагане на концесия на летище София не е свързана с класифицирана информация“. Още повече, че се работи с прогнозни данни и няма данни за потенциални кандидати?
Горните въпроси не изчерпват дискусионни текстове в самия договор, защото коментар по него е безсмислен ако няма приемливи, достоверни и аргументирани отговори.
Остава надеждата споменатите институции да вземат отношение по повдигнатите въпроси, с което да демонстрират откритост, прозрачност, готовност за диалог с обществото във взаимен интерес. В противен случай ще остане съмнение за задкулисни договорки и манипулации, което противоречи на Директива 2014/23 и на принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г


Д-р инж. Александър Трифонов
 http://24may.bg/2018/07/10/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB/

сряда

Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия


Стратегията за развитие на концесиите - поредната само на хартия
В Националната стратегия за развитие на концесиите не са изчислени ползите за обществото, посочва финансовият консултант

Александър Трифонов. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria